Под купола (Том II)

3.

Пътят на хондата не беше препречен от полицейска кола, а от линейка. Зад волана беше Дъги Туичъл. Джини Томлинсън, която държеше спящо бебе в скута си, беше седнала отдясно. Задната врата се отвори и Джина Буфалино слезе от линейката. Все още носеше сестринска униформа. Момичето, което я последва, Хариет Бигълоу, беше с дънки и фланелка с надпис: „Олимпийски отбор по целуване на САЩ“.

— Какво… какво… — заекна Линда. Сърцето й биеше като полудяло, а главата й пулсираше толкова силно, та имаше чувството, че тъпанчетата й пърхат.

Туич каза:

— Ръсти се обади и каза да отидем в овощната градина на Блек Ридж. Дори не знаех, че там горе има овощна градина, но Джини знаеше и… Линда? Скъпа, бледа си като призрак.

— Добре съм — отговори тя и разбра, че има опасност да припадне. Ощипа меката част на ушите си, трик, който беше научила преди години от Ръсти. Както много от неговите народни методи за лечение (счукването на мастни образувания с гърба на дебела книга беше един от тях) и този подейства. Когато заговори отново, гласът й звучеше по-нормално:

— Казал ви е първо да дойдете тук?

— Да. За да вземем малко от онова. — Той посочи оловната ролка, която лежеше на рампата. — Каза, че няма смисъл да рискуваме. Ще ми трябват обаче онези ножици.

— Чичо Туич! — извика Джанел и се хвърли в прегръдките му.

— Как си, кремче? — Той я залюля, а после я остави на земята. Джанел се приближи до прозореца на линейката и се загледа в бебето. — Как й е името?

— Това е той — отговори Джини. — Казва се Литъл Уолтър.

— Супер!

— Джани, качвай се в микробуса, трябва да тръгваме — настоя Линда.

Търстън попита:

— А кой ще наглежда болните, вие?

Джини изглеждаше притеснена.

— Никой. Ръсти каза, че ако няма болен, който се нуждае от постоянни грижи, можем да напуснем, без да му мислим много-много. Само Литъл Уолтър има нужда от постоянни грижи, така че го взех и отпрашихме. Туич казва, че вероятно ще ни се удаде възможност да се върнем.

— Дано на някой му се удаде такава възможност — промърмори мрачно Търстън. Линда беше стигнала до извода, че този човек си е малко мрачен. — Три четвърти от жителите на града трамбоват шосе 119 на път за мястото на свиждане. Въздухът е лош, а към десет часа, когато ще пристигнат автобусите с посетителите, температурата вероятно ще достигне трийсет градуса. Не съм чул Рени да е организирал поставянето на тенти. Днес вероятно много хора ще се разболеят. Късмет ще е, ако има само топлинни удари и пристъпи на астма; възможни са и сърдечни удари.

— Приятели, май трябва да се връщаме — каза Джина. — Чувствам се като плъх, напускащ потъващ кораб.

— Не! — отсече рязко Линда и всички, дори Одри, я погледнаха. — Ръсти каза, че ще се случи нещо лошо. Може и да не е днес… но може и да е. Взимайте оловни листове за прозорците на линейката и тръгвайте. Аз не искам да се мотая повече тук. Един от главорезите на Рени ме посети тази сутрин и ако мине покрай къщата и види, че микробусът го няма…