Невинна кръв

Арела го прегръщаше, галеше сивата му коса и му шепнеше думи на древен език. Той ѝ се усмихваше, сякаш бяха млади влюбени, а не безсмъртни създания, попаднали в края на времето.

Рун докосна Ерин по рамото и погледна смрачаващото се небе.

Докосването му ѝ напомни, че макар битката да е спечелена, войната не е свършила. Тя погледна слънцето, което потъваше зад хоризонта на запад. Почти не им бе останало време да предотвратят онова, което бе задействал Искариот.

Впери поглед в мъжа, който бе започнал всичко това.

Кръвта на Искариот течеше от раната му, а заедно с нея изтичаше и животът му. В сгъстяващия се мрак Ерин забеляза мекото сияние в алената течност и си спомни, че го бе видяла и когато той случайно поряза пръста си в пещерата под руините на Куме с парче от същия меч, който го беше пронизал сега.

Спомни си как Арела излъчваше същото златно сияние, когато спаси Томи. И как кръвта на Томи светеше слабо на плажа на Куме.

Какво означаваше това?

Погледна Томи, който още стоеше до кладенеца, после пак погледна Юда.

Нима и двамата имаха ангелска кръв?

Спомни си, че и двамата се бяха натъкнали на гълъб, символа на Светия Дух, птицата, която убил Христос. И че и двамата по онова време са били горе-долу на възрастта на Христос.

Спомни си и думите на Арела.

„Михаил беше разкъсан на парчета. Ти носиш в себе си най-доброто от Първия ангел“.

Започна да разбира.

Томи не носеше целия Михаил в себе си, а само най-доброто, най-сияйното и яркото, силата, способна да дава живот.

Друг съсъд носеше най-лошото, най-мрачното от него, сила, която убива.

Сега видя, че сиянието на кръвта на Искариот е по-тъмно от кръвта на Томи.

Два различни нюанса на златното.

Обърна се и се загледа към кратера, към стъклото, което бяха разчистили, към кръглата запушалка на кладенеца. Подобно на самия кратер, едната половина бе тъмно злато, а другата - по-светло.

Спомни си, че ѝ беше заприличал на източния символ ин-ян.

Двете части, които правеха едно цяло.

-      Трябват ни и двамата - промълви Ерин.

Впери поглед в Арела. Сибилата бе мълчала, защото знаеше, че Искариот също трябва да дойде тук. Дали беше нарисувала онзи символ в пясъка, за да го упъти накъде да се насочи?

Бернар се приближи до Ерин. Дрехите му бяха разкъсани и окървавени, но той явно беше усетил растящата ѝ увереност.

-      Какво каза?

Рун също я погледна.

Ерин ги поведе, като повика и Джордан. Трябваше да чуят това, да ѝ кажат, че греши.

„Моля те, нека греша“.

Рун я погледна с тъмните си неумолими очи.

- Какво има, Ерин?

-      Първият ангел не е Томи. А архангел Михаил, небесното същество, разкъсано на парчета. Разделено на две. — Тя посочи стъклото на кратера. - Трябва да бъде събран в едно. Трябва да поправим онова, което е било повредено тук.

Точно това ги беше предупреждавала Арела - или царството на човека щеше да приключи.

-      Но къде е другата половина? - попита Бернар.