Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
На втория ден от Коледа, когато с Мелиса бяха сами вечерта край огъня, момичето извади голям плик.
- Спестих ти някои новини, бабо. От няколко дни това писмо прогаря дупка в чантата ми, така че, моля те, прочети го. - Тя пъхна листа в ръката на Кали и й даде очилата, които бяха
паднали на стола. - Нали ти казах, че отидох при адвокат в Лондон, за да разбера коя си? Е, той ми изпрати това.
Кали прочете името на бланката.
- Божичко, нима все още ги има?
- Чети нататък
Във връзка с последния ни разговор за наследството на покойната Фийби Ани Бордман.
Получихме уведомление преди известно време от „Петигрю и Копланд“, адвокати в Глазгоу, че настоящите наематели на Далраднор Лодж в графство Стърлингшър имат желание да закупят имота и прилежащите му земи, подлежащи на текущи оценки и т.н., ако собственикът е съгласен да продаде горепосочения имот.
Сега, когато имаме настоящия адрес на Каролайн Рослин Джоунс, по баща Бордман, прилагаме на нейното внимание копие от офертата.
- Осъзнаваш ли, че ако продадеш Далраднор - добави Мелиса, - ще разполагаш с достатъчно средства и ще подпомогнеш фонда „Котслоу“, ще ремонтираш това място, за да ти е по-удобно: тоалетна и душ на долния етаж... допълнителна изолация, ремонт на покрива. Ще можеш да си позволиш постоянна помощ. Какво мислиш?
Мелиса беше развълнувана от мисълта за всички тези варианти и очите й блестяха от въодушевление.
Кали усети, че сърцето й се свива за миг. Пое си дълбоко дъх, за да се освободи от болката.
- Но Далраднор винаги е принадлежал на семейството... Един ден ще бъде твой. Аз нямам нужда от нищо.
- Той не ми принадлежи. Не съм свързана по никакъв начин с мястото. Дори не съм влизала вътре. Важното е какво искаш ти сега. - Мелиса се усмихна и разръчка огъня в камината. - Баща ми ме осигури добре, така че не се тревожи за мен.
Новината за възможността за продажба на имението беше чудесна, помисли си Кали. Щеше да й бъде трудно да вземе решение, но нямаше по-подходящ момент.
- Предполагам, че тогава убежището „Мадж Котслоу“ ще има сигурно бъдеще. Бихме могли да приемем повече коне, да построим по-добри конюшни, да обучим местни служители. Аз вече няма да съм от голяма полза.
- Явно имотът на Фийби се състои не само от къщата. Ще бъдеш богата жена. - Мелиса изглеждаше развълнувана от мисълта, но Кали само сви рамене.
- Бих се отказала от всичко, за да имам възможността да се помиря с нея. Парите никога не могат да ни купят щастие, просто ни дават сигурност и удобства, но не и това, което наистина е от значение в живота. Не мога да взема нищо повече от нея.
- Защо не? Ако не предявиш претенции за имуществото, всичко това може да стане собственост на държавата.
- Не ме притискай, млада госпожице. Твърде много информация е, за да я осмисля наведнъж. А и сега е време с теб да си поговорим по един друг въпрос - сега беше ред на Кали да й каже някои неща.
- За какво? - попита Мелиса и я погледна леко отбранително.
- За един млад мъж, който е изиграл значителна роля в твоето издирване. Много бих искала да се срещна с него.
- Вече няма смисъл. Между нас всичко свърши. Трябва да разбереш, че когато си музикант, в живота ти няма излишно време за романтика.
- За бога, това са пълни глупости. Много творци имат чудесни връзки. Вземи си поука от живота ми: не позволявай на това, което наистина е важно, да се измъкне между пръстите ти, докато търсиш нещо, което така или иначе ще дойде при теб с късмет и упорит труд. Имаш цял живот пред себе си, за да постигнеш успех. Предполагам, че издирването ми те е разсеяло за малко, но аз няма да съм тук вечно. Бих искала да благодаря на този Марк за всичко, което е направил, за да ни помогне да се намерим. Струва ми се, че той е влюбен в теб, иначе нямаше да те търпи с всичките ти песнички и игрички толкова дълго време.
- О, не говори така. Той не влиза в плановете ми - отвърна Мелиса и отказа да срещне погледа на баба си.
- Мисля, че съдбата го е избрала за теб в мига, в който моята картичка е попаднала в ръцете ти. Тя ви е събрала. Събра всички ни. Повярвай ми, знам какво е да откриеш специалния човек в неподходящо време и на неподходящо място. Никога няма да има идеален момент, но следвай сърцето си, не само амбицията, Мелиса. Погледни и се поучи от човек, който знае какво е да загубиш всичко. Обещай ми, че ще помислиш за това.