Паметта на Истанбул

– Така е – обърна се към мен и утвърдително поклати глава домакинът ни. – Да, колекционирам монети от османско време и от Републиката.

– Обаче убийците не използват такива, а от по-ранните периоди – сечени по времето на Визас, Константин, Теодосий ІІ и Юстиниан. Тоест от колекцията на Недждет Денизел....

Премигна няколко пъти.

– Четирима владетели... говорите за четирима владетели и за четири монети... Но престъпленията не са ли три?

Значи, не знаеше за намерената снощи жертва или пък искаше ние да останем с такова впечатление.

– Извършени са четири убийства. Четвъртата жертва е оставена вчера през нощта в страничната уличка до „Ая София“. В дясната й ръка е сложена монета на Юстиниан.

Адем Йездан сухо преглътна.

– Кой? Кой е четвъртата жертва?

Преди да отговоря, се приближих още на крачка до него.

– Теоман Аккан. Архитект – добавих аз, гледайки го право в светлокафявите зеници.

Не успя да скрие растящата в очите му тревога.

– Да не би да го познавате? – настоях аз. – Всичките жертви имат връзка със строителството.

– И ние строим. Да построиш нещо в Истанбул, е по-трудно, отколкото да минеш през иглено ухо. Затова и взех Недждет на работа. Лека му пръст, беше перфектен, знаеше си нещата, много ценен човек. И с Мукаддер бей сме имали разговори. Покойният беше служител в общината, трябваше да контактуваме с него за различните разрешителни и документи. А и с другия починал може да съм се срещал. Когато работиш в туризма, имаш контакти с много хора. Щеш не щеш – запознаваш се с мнозина.

– Това за строителството не е ли малко скромно казано? – измърмори Али. – Вие не строите някакви си сгради, а имате грамаден проект, както ни каза бившият ни колега – посочи той към Ерджан.

– Имаме – отвърна му Адем, без да го погледне. – Огромен проект. Такъв, какъвто Историческият полуостров заслужава да има. Хем да е модерен, хем да е в хармония с миналото. Това е може би най-големият проект на столетието. Със световно значение за туризма, не само за Турция. Мислим да откроим символично всички важни постройки в Историческия полуостров. Не само оцелелите до наши дни като църквата „Света София“, и джамията „Сюлейманийе“, но и онези, които отдавна са били разрушени или са останали единствено в историята. Като например – той посочи с бастуна си към Сарайбурну, където открихме първата жертва, – храма на Посейдон, от който днес не е останала и прашинка, двореца „Буколеон“, който е само една развалина. – Заби края на бастуна си върху „Чемберлиташ“: – И като паметниците, които са били разположени на Константиновия форум. – Вдигна бастуна си още по-нагоре и продължи, докато стигна до онази част от Босфора, където се простираха крепостните стени: – Например ще поставим ударението върху единствения оцелял до наши дни дворец на Текфур, или както е познат – Новия дворец от Влахернския комплекс. Народът в мнозинството си дори не знае за тези исторически постройки. Тоест превръщайки го в един голям бизнес и развлекателен център, ще направим историята и миналото достояние на хората...