Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
11. когато чухме това, сърце ни се сви, и в никого (от нас) дух не остана против вас; защото Господ, Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу;
12. и тъй, закълнете ми се в Господа (вашия Бог), че, както аз ви сторих милост, тъй и вие ще сторите милост на бащиния ми дом, и дайте ми верен знак,
13. че ще запазите живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всички, които са у тях, и ще избавите душите ни от смърт.
14. Тия човеци й казаха: душата си за вас ще предадем на смърт, стига само (сега) да не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ние ще бъдем към тебе милостиви и верни.
15. И тя ги спусна с въже през прозореца, понеже къщата й беше на градската стена, и тя живееше на стената;
16. и им каза: идете в планината, за да ви не срещне потерята, и крийте се там три дни, докле се върне потерята (тръгнала подир вас); а после си идете по пътя.
17. А човеците й казаха: ние ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни закле, ако не сториш тъй:
18. ето, кога дойдем в тая земя, ти превържи това червено въже о прозореца, през който ни спусна, и събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си — цялата си бащина челяд;
19. и ако някой излезе вън от вратата на своята къща, кръвта му да е върху главата му, и ние (ще бъдем) свободни (от твоята клетва); а който бъде с тебе в къщата (ти), кръвта му да бъде върху нашата глава, ако някоя ръка се докосне до него;
20. ако пък (някой ни обиди или) издадеш нашето дело, ние тъй също ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ни закле.
21. Тя отговори: нека бъде според думите ви! И ги пусна, и те си отидоха, а тя превърза о прозореца червеното въже.
22. Те тръгнаха и отидоха в планината и останаха там три дни, докато се върна потерята. Потерята ги търси по целия път и ги не намери.
23. Тъй двамата тия човеци си тръгнаха назад, слязоха от планината, преминаха (Иордан) и отидоха при Иисуса, Навинов син, и му разказаха всичко, що им се бе случило.
24. И казаха на Иисуса: Господ (Бог наш) предаде цялата тая земя в наши ръце, и всички жители на оная земя имат страх пред нас.
Глава 3.
1. Тогава Иисус стана рано сутринта, и потеглиха от Ситим и дойдоха при Иордан, той и всички синове Израилеви, и нощуваха там, преди да го преминат.
2. След три дни тръгнаха надзорниците по стана
3. и дадоха на народа заповед, думайки: кога видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците (ни) левити да го носят, потеглете и вие от мястото си и вървете подире им.
4. Но разстоянието между вас и тях да бъде до две хиляди лакти; не се доближавайте до ковчега, за да знаете пътя, по който ще вървите; защото вие не сте ходили по тоя път ни вчера, ни завчера.
5. И каза Иисус на народа: очистете се за утре (заран), понеже утре Господ ще извърши между вас чудеса.
6. На свещениците пък Иисус каза: вземете ковчега на завета (Господен) и тръгнете пред народа. Свещениците взеха ковчега на завета (Господен) и тръгнаха пред народа.
7. Тогава Господ каза на Иисуса: днес ще почна да те прославям пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че, както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе;
8. а ти дай заповед на свещениците, които носят ковчега на завета, и кажи: щом влезете във водите на Иордан, спрете се в Иордан.
9. Иисус каза на синовете Израилеви: дойдете насам и чуйте думите на Господа, вашия Бог.
10. И каза Иисус: от това ще узнаете, че среди вас е живият Бог, Който ще прогони от вас хананейци и хетейци, евейци и ферезейци, гергесейци, аморейци и иевусейци:
11. ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще тръгне пред вас през Иордан;
12. и вземете си дванайсет човека от колената Израилеви, по един човек от коляно;
13. и щом нозете на свещениците, които носят ковчега на Господа, Владетеля на цялата земя, стъпят във водата на Иордан, водата иорданска ще пресъхне, а водата, що тече отгоре, ще се спре като стена.
14. И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Иордан, и свещениците понесоха ковчега на завета (Господен) пред народа,
15. то, щом тия, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Иордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Иордан (Иордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва),
16. водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна.
17. И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Иордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Иордан.