Францисканският заговор

Предната нощ Амата сънува брат си — беше се сбръчкал и разкривил, но лицето му сияеше от щастие. Евнухът в името на Небесното царство! После сънят се промени и тя се озова насаме с Орфео на полянката край Колдимецо. Съхрани тази си фантазия колкото можа, изпаднала в захлас, докато силните му ръце обхождаха бавно влажното й тяло (макар ръцете вероятно да бяха нейните собствени), остана да лежи със затворени очи, току-виж измами съня; стори й се, че остана така, спяща, доста след като първите слънчеви лъчи проникнаха под затворените й клепачи.

Би се отдала и будна на този приятен блян, ако Терезина не бе подала глава на балкона.

— Току-що зърнах татко през отвора за стрелба. Тича по уличката. — Детето се изкикоти. — Татко прилича на щъркел дългокрак, като тича.

Шляпането на босите крака на Якопоне отекна през къщата и нагоре по стълбите към лоджията. Той спря пред тях и се облегна на парапета, опитвайки се да си поеме дъх.

— Делегацията на монасите… — успя да пророни на пресекулки — се върна от Лион.

Амата скочи от стола. Това означаваше, че Орфео също е близо. А може дори да е пътувал с тях. Понечи да каже нещо, но Якопоне вдигна ръка.

— Не е само това. Бонавентура е мъртъв и провинциалните министри се събират, за да изберат нов генерал-министър. Това предвещава само добро за брат Конрад.

Плесна Гуидо по рамото.

— Ела, suocero. Да вървим в базиликата и да видим какво ще научим.

Мъжете тръгнаха, хванати под ръка, Терезина изтопурка подире им по стълбите. Амата бързо прибра ръкописа от поставката и го заключи при другата част от свитъка. Макар да обясняваше на всички посещаващи монаси, че пази горния етаж за домашните си, онзи случай с брат Федерико я научи да бъде по-внимателна. Развърза оцапаната си с мастило престилка и зяпна срещу огромните черни петна по пръстите и ръцете си. Трябваше да се измие.

Затича надолу по стълбите към първия етаж, но не беше достатъчно бърза. Откъм входа се чу писъкът на Терезина. Амата се обърна и видя детето да виси като огромно живо махало от врата на Орфео, а той правеше всичко възможно да я държи с една ръка около кръста. В другата си ръка стискаше запечатан пергамент.

Щом видя Амата, на лицето му, неизбръснато и скрито под слой прах, грейна усмивка. Той се наведе, докато крачетата на Терезина докоснаха пода, и я пусна.

— Куриерът рицар се завърна — рече той. — Нося със себе си Граала на свободата за приятеля ви Конрад.

Падна на коляно, а тя тръгна към него, влязла мигом в царствената си роля. Той се пресегна да поеме ръката й, но тя пъхна двата си юмрука зад гърба.

— Обидих ли с нещо моята дама?

Терезина избухна в смях.

— Ръцете й са целите в мастило. Започна да пише книга.

— Как не се сетих. — Усмивката на Орфео стана още по-широка и докато се изправяше на крака, той поклати глава. — Правилно ли я описах, падре? — рече през рамо.