Крадецът на книги
- Автор: Зюсак Маркъс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на книги». Краткое содержание книги:
Тези образи бяха светът и той клокочеше в нея, докато тя седеше с красивите книги и лъскавите им заглавия, подобни на елегантен маникюр. Той кипеше в нея, докато прелистваше страниците, изпълнени до горе с безбройни параграфи и думи.
„Ах, вие негодници!“, мислеше си тя.
Вие прекрасни негодници.
Не ме карайте да се чувствам щастлива. Не ме изпълвайте с надежда, че от всичко това може да излезе нещо добро. Вижте белезите ми. Вижте ожулванията ми. Виждате ли раната вътре в мен? Виждате ли раната, която расте пред очите ви и ме разяжда? Не искам да се надявам на нищо повече. Не искам да се моля Макс да е жив и здрав. Или пък Алекс Щайнер.
Защото светът не ги заслужава.
Тя съдра една страница от книгата и я скъса на две.
Сетне една глава. Скоро навсякъде около нея се търкаляха късове от думи. Думите. Защо трябваше да ги има. Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.
Каква полза имаше от думите.
И после тя изрече това гласно, обръщайки се към огряната от оранжева светлина стая:
— Каква полза има от думите?
Крадецът на книги стана и тръгна предпазливо към вратата на библиотеката. Изскърцването й беше вяло и апатично. Високият коридор беше пропит с безполезната миризма на дърво.
— Фрау Херман?
Въпросът се върна при нея и сетне отново се устреми към входната врата. Стигна само до средата на коридора и се приземи немощно на дебелите дъски на пода.
— Фрау Херман?
Призивите й бяха посрещнати само с мълчание и тя се изкуши да претършува кухнята заради Руди. Но се въздържа. Нямаше да е редно да открадне храна от жена, която й беше оставила речник, подпрян на стъклото на прозореца. Освен това току-що беше унищожила една от книгите й, страница по страница, глава по глава. Беше нанесла достатъчно щети.
Лизел се върна в библиотеката и отвори едно от чекмеджетата на писалището. Седна.
Скъпа, госпожо Херман,
Както виждате, аз бях във вашата библиотека и унищожих една от книгите ви. Бях просто прекалено ядосана и уплашена и исках да убия думите. Аз крадях от вас, а сега повредих и ваша собственост. За което се извинявам. За наказание смятам да престана да идвам повече тук. Ако това изобщо може да бъде наказание. Обичам това място и в същото време го мразя, защото то е пълно с думи.
Вие ми бяхте приятел, въпреки че аз ви обидих, и въпреки че бях непоносима (дума, която намерих във вашия речник), и затова мисля да ви оставя на мира. Извинявам се за всичко.
Благодаря ви отново.