Преследвачът

— Не мисля, че така ще мога да се справя — призна си Тони. — Не и с ръце, вързани на гърба.

Анджелика замръзна и се намръщи:

— Казах, че няма да те оставя да си ходиш.

— И аз ти казах, че не го и искам. Единственото, за което те моля, е да махнеш белезниците, за да дойдат ръцете ми отпред. Така, че да мога да те докосвам.

Отново се напъна да докара някакво подобие на нежна усмивка.

Тя го гледаше внимателно.

— От къде да съм сигурна, че мога да ти вярвам? Ще трябва да освободя ръцете ти, за да ги заключа с белезниците отпред. Може би се опитваш да ме измамиш?

— Не, грешиш. Давам ти думата си. Ако това те кара да се чувстваш по-сигурна, използвай хлороформа отново. Направи го, докато съм в безсъзнание — предложи Тони, като отново играеше на риск печели, риск губи. Реакцията й щеше да му покаже какви са шансовете му.

Анджелика се премести зад него. Един ликуващ глас в главата му извика „Супер!“ Усети топлината на ръката й между своите длани, когато грабна белезниците и доста болезнено ги смъкна.

— По дяволите! — извика Тони, когато нова болка проряза ръцете и раменете му. Чу щракване на метал, когато халките, свързващи въжето с белезниците, се освободиха. Анджелика ги отключи и Тони падна на колене. Краката му трепереха. — Боже мой! — изруга той, като падна напред по лице. Усети, че грубият камък раздра лицето му.

Анджелика действаше бързо. Отметна назад косата си и го изправи отново на крака. Все още държеше ръцете му, вече отпред. Прикрепи едната в белезницата, пристъпи пред него и грубо грабна другата му ръка точно под бицепса, издърпвайки я пред тялото му. Секунди след това Тони отново бе с белезници, този път отпред. Той клекна като за молитва. Неудобството му се увеличаваше от стегнатите кожени каиши на глезените му.

— Видя ли? — задъха се той. — Казах ти, че няма да предприема нищо.

— Е, покажи ми на какво си способен!

— Ще трябва да ми помогнеш. Не мога да го направя сам — направи лек протест Тони.

Тя се наведе, отново грабна косата му и го издърпа нагоре. Мускулите на краката му трепереха от усилието да се задържи изправен. Стояха така само няколко сантиметра един от друг. Коприненото й кимоно допираше ръцете му. Усещаше топлината на дъха й върху ожулената кожа на бузата си.

— Целуни ме — каза той тихо. Проститутките никога не се целуват, припомни си той. Това ще направи нещата по-различни.

Нещо проблесна в окото на Анджелика, но тя се наведе над него, отмести косата му и придърпа лицето му към своето. Сега трябваше да концентрира всички сили на волята си, за да не се дръпне неволно или да трепне издайнически, когато устните й докоснаха неговите. Езикът й нахлу в устата му, изследвайки зъбите и езика му. „Животът ти зависи от това! — окуражаваше се мислено той. — Имаш план!“ После си наложи с върховни усилия да отвърне на целувката й, като мушна език в устата й. В същото време се успокояваше, че на света има далеч по-лоши неща. А тази жена бе посветила вече предишните си жертви в тях.