Мистър Мерцедес

— Отваряй! — Холи го хваща за раменете и го разтърсва. — Отваряй, отваряй, отваряй!

Джером се подчинява и се показва друга папка. „Чекмеджета в чекмеджетата“ — помисля си Ходжис. Компютърът не е нищо друго освен викторианско бюро с подвижен капак и безчет тайни отделения.

— Ей, момчета, вижте само! — Холи им посочва един файл. — Свалил е цялата „Готварска книга на анархиста“ от „Битторент“. Това е незаконно!

— Ти пък! — пренебрежително подхвърля Джером и тя забива юмрук в гърба му.

Болката в рамото на Ходжис се усилва. Той пак се качва горе на стълбището и тежко присяда. Помощниците му, приведени над компютър 3, не забелязват, че се е отдръпнал. Той слага ръце на бедрата си („Моите дебели бедра, моите тлъсти бедра“) и започва бавно и дълбоко да диша. Само това липсваше: да получи инфаркт в къща, където е проникнал с взлом, придружаван от непълнолетен и с жена, в чиято глава е пълен хаос. Къща, където на горния етаж лежи мъртва красавица — момичето на масов убиец.

„Моля ти се, Господи, само да не е инфаркт. Моля ти се.“

Прави още няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Сподавя едно оригване и болката започва да намалява.

Ходжис седи с наведена глава и гледа в процепите между стъпалата. Нещо проблясва на светлината от флуоресцентните лампи. Той се отпуска на колене и пропълзява под стълбището, за да види какво е. В дланта му натежава сачмен лагер от неръждаема стомана, по-голям от тези в Бияча. Ходжис съзира изкривеното си отражение в облата му повърхност и в главата му се избистря една мисъл. Не, не се „избистря“ — по-точно изплува като подутия труп на удавник.

Още по-нататък под стълбището е захвърлен зелен чувал за боклук. Ходжис изпълзява до него, стискайки в юмрук сачмения лагер, и чувства как паяжините, провиснали под стълбището, милват олисяващото му чело. Джером и Холи възбудено спорят, но сега не му е до тях.

Хваща чувала със свободната си ръка и запълзява назад. Капка пот парва окото му и той примигва. Отново сяда на стъпалата.

— Отвори му пощата — казва Холи.

— Голям началник се извъди! — оплаква се Джером.

— Отваряй, отваряй, отваряй!

„Именно началник“ — помисля си Ходжис и отваря чувала за боклук. Вътре има парчета жица и счупена печатна платка. Те лежат върху някаква дреха в цвят каки, може би риза. Ходжис смита парчетата от жица настрана и изважда дрехата. Не е риза, а туристически елек с множество джобове. Хастарът е срязан на няколко места. Той бърка в един прорез и намира още два сачмени лагера. Това не е туристически елек, вече не. Бил е приспособен за друга цел.

Масово убийство.

Незнайно защо Брейди го е опразнил и изхвърлил. Дали защото се е пренасочил към трудовата борса тази събота? Сигурно. Експлозивите са в колата му, освен ако междувременно не е откраднал друга. Той…