Кръвни връзки
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-6519-1567-015-7
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвни връзки». Краткое содержание книги:
Чувала съм, че духът може изведнъж да отклони в странна посока мислите и настроението му, ала не бях сигурна дали в случая ставаше дума точно за това. Почукването на вратата, което накара и двама ни да подскочим, ме спаси от немощните ми напъни да измисля остроумен коментар.
Ейдриън примигна и част от онова напрегнато прехласване изчезна. Устните му се извиха в една от ироничните му усмивки, сякаш нищо непривично не се бе случило.
— Време е за шоу, а?
Кимнах, замаяна от смущаваща смесица от облекчение, нервност и… вълнение. Само дето не бях сигурна дали всички тези чувства се дължаха на Ейдриън или на предстоящите посетители. Знаех единствено, че изведнъж започнах да дишам по-леко, отколкото преди няколко минути.
Той прекоси всекидневната и отвори със замах вратата. Ейб влезе тържествено, в пълното великолепие на костюма си в сиво и жълто, смайващо подхождащ на бояджийското постижение на Ейдриън. Широка усмивка се разля по лицето на по-възрастния морой.
— Ейдриън, Сидни… Толкова е хубаво да ви видя отново. Доколкото зная, един от вас вече се познава с тази млада дама. — Мина покрай нас, давайки път на стройно и слабо момиче дампир с кестенява коса и големи сини очи, пълни с подозрение.
— Здравей, Анджелина — поздравих я.
Когато ми съобщиха, че Анджелина Дос ще е новата съквартирантка на Джил, помислих, че това е най-абсурдното нещо, което съм чувала. Анджелина беше една от Съхранителите — отцепила се група морой, дампири и човешки същества, които живееха заедно в най-затънтените пущинаци на Западна Вирджиния. Те не желаеха да имат нищо общо с „цивилизацията“ на нито една от двете раси и се придържаха към безброй чудати обичаи, най-безобидният от които беше противната им благосклонност към смесване на расите.
По-късно, докато разсъждавах над това, реших, че Анджелина може и да не бе чак толкова лош избор. Тя беше на възрастта на Джил и вероятно щеше да се сближи много повече с нея, отколкото аз бих могла. Въпреки че Анджелина не беше толкова добре обучена за пазител като Еди, все пак можеше да бъде достоен противник в една битка. Ако някой се опиташе да се добере до Джил, щеше доста да се озори, докато преодолее Анджелина. А имайки предвид неприязънта, която питаеха съхранителите към „опетнените“ морои, тя нямаше причина да помага на някоя от враждебните политически фракции.
Обаче докато изучавах нея и овехтелите й дрехи, се чудех доколко добре щеше да се приспособи тя в този свят, толкова далечен и чужд на света на Съхранителите. Върху лицето й бе изписано същото дръзко изражение, което помнех от предишното ни посещение в комуната им, но сега бе примесено с известна нервност, докато оглеждаше жилището на Ейдриън. След като през целия си живот бе живяла в горите, този малък апартамент с огромния телевизор и дълбокия диван навярно й се струваше върхът на модерния лукс.
— Анджелина — заговори Ейб, — това е Ейдриън Ивашков.
Ейдриън протегна ръка, пускайки в ход вродения си чар.
— За мен е удоволствие.
След секундно колебание, тя пое ръката му.
— Приятно ми е да се запознаем — промълви със странния си южняшки акцент. Огледа го изучаващо още няколко секунди. — Твърде си хубав, за да си полезен.
Ахнах, противно на волята си. Ейдриън се захили и разтърси ръката й.
— По-верни думи никога не са били изричани.
Ейб погледна към мен. Навярно лицето ми е изразявало пълен ужас и шок, защото вече си представях как ще се наложи да замазвам това, което Анджелина каже или направи в „Амбъруд“.
— Сидни несъмнено би искала да… те инструктира накратко относно това, което те очаква, преди да отидеш в училището — каза Ейб дипломатично.
— Несъмнено — потвърдих.
Ейдриън се отдръпна от Анджелина, но продължаваше да се усмихва.
— По-добре остави това на сладкишчето. А най-добре на Кастъл. Ще му се отрази добре.
Ейб затвори вратата, но не преди да хвърли един поглед на празния коридор зад гърба си.
— Не сте дошли само вие двамата, нали? — попитах. — Чух, че има и друга. Една от тях е Соня, нали?