Насочен взрив
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-025-8
- Переводчик: Арманд Басмаджян
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насочен взрив». Краткое содержание книги:
Тайното съвещание в бункера на бъдещия руски император продължи още около шест часа.
Не всички присъстващи бяха доволни от авантюрата с изгубилия паметта си следовател.
Но в края на краищата Ваганов успя да убеди почти всички, че дори ако на 26 март не се състои „гръмчето“ на Турецки, то все пак това е просто находка — та той е свой човек, който има достъп в кабинета на новия главен прокурор и в кабинета на заместника му, а при желание и в „Белия дом“.
За презастраховка на съвещанието на 26 март под ризата си този следовател ще носи и жилетка, наблъскана със същия пластичен взрив С-4, така че ако се случи нещо… Ако следователят се окаже близо до Мечката, той може да стане и камикадзе, взривявайки себе си и хората около него. Разбира се, взривяването няма да е работа на самия Турецки, а на наблюдаващия го човек от охраната на „Белия дом“.
Ваганов категорично отхвърли изтърканите варианти за „деня хикс“, варианти, които вече бяха изиграни — Мечката заминава в отпуск или на някаква конференция на върховете в Америка или Франция… А в това време… Не, това вече сме го пробвали!
Мечката трябва да се отстрани веднага, и то тука, в Москва! И без всякакво бавене! В същия момент трябва да ударят „бензиновозите“ и „цистерните за мляко“, които ще бъдат строени на улица „Академик Корольов“, на бензиностанциите, в гората на Лосиний остров…
Ракетите „Пика-2“, маскирани като цистерни за бензин и мляко, като междуградски влекачи, подчинени на новата си програма, без грешка ще уцелят указаните цели.
— Главното в работата ни не е повече шум, а повече решителност, главното е стопроцентова решителност! — викаше с вече пресипнал глас Ваганов. — Ако председателят на Комитета за радио и телевизия се отметне, следва команда за пуск, ракетата с кумулативен заряд ще полети към „Шаболовка“ и край! Не трябва да ви напомням, че ако не успеем, никой няма да се церемони с нас! След два часа ще бъде обявено военно положение и ще подадем информация за радиото и телевизията — и то без бавене, — че група заговорници е направила опит да завземе властта. Но благодарение на своевременните усилия, заговорниците са били обезвредени, някои от тях са унищожени, обаче Мечката за нещастие също е убит. За десет дни властта в страната преминава в ръцете на Временния комитет за отбрана, чийто председател се явява вашият покорен слуга, единодушно избран на общо съвещание на колегиите на Министерството на обраната и Министерството на вътрешните работи. След ден всичките нови пучисти ще бъдат хванати и обезвредени. Ние вече сме подготвили кандидатурите. Отказалите да ни сътрудничат ще се самоубият или ще бъдат застреляни при опит да окажат съпротива… Най-главното е в близките няколко часа цялата страна, целият бивш Съветски съюз, цялата наша империя да бъде покрита с една голяма армейска панама, с нашата панама!…
3.
На ръба на отчаянието
Фьодор Полетаев не успя да замине за районния център.
Рано сутринта почина Юрий Корольов. Кузмин позвъни на Федя у дома му по вътрешния телефон, помоли го да присъства като свидетел и да се подпише под смъртния акт.
Там пишеше, че Корольов е починал от сепсис, заразяване на кръвта. Травми или увреждания по трупа не са открити, освен малка порезна рана на глезена на крака.
Федя искаше да се разбунтува срещу издаването на подобен фалшив документ, но като поразмисли, че безопасността на Турецки, Найдьонов и полковник Васин е по-важна от неговия праведен гняв, подписа.
Турецки беше отведен нанякъде и Фьодор Полетаев много се разтревожи за него. Надзирателите му казаха, че специално за болния Иванов е пристигнала черна волга, която го е откарала в неизвестно направление. А през нощта неясно за какво пристигнал и генерал Ваганов — фактическият собственик на Илинское.
Полетаев помисли, че Турецки най-вероятно се намира при генерала. Не можеше да отиде до военното поделение да търси там отвлечения следовател! Оставаше само да се моли на Господ и да чака. Освен това следователят искаше пистолет и той трябваше да го изнамери отнякъде!
„Да не ми потрябва и на мен самия пистолет“ — помисли си Федя, докато крачеше разсеяно по коридора и сякаш случайно погледна през отворената врата в стаята на надзирателите, където, както знаеше, в ъгъла на металния сандък с ключовете висяха дубликатите от касата на началника на охраната Зарецки. — „Трябва някак си да ги отмъкна“ — помисли си той, гледайки надзирателите, които пиеха чай и набиваха сандвичи с масло и салам.