Самозащита [bg]

Дясната му ръка стискаше здраво тънкия кръст на Нова. Грижливо оформени и поддържани нокти. Джинсите му бяха гладени. Спортната блуза от трико имаше надпис „Соусалито“. Приличаше на изпълнителен директор, отдал се на почивка.

Какъвто си беше.

Кристофър Грейдън-Джоунс.

— Виждам, че доста сте напреднали — каза той. — Жалко, че не разполагаме с още една лопата. Добре, залавяйте се за работа. Ще ни трябва доста по-дълбок изкоп, за да събере и трима ви. Хайде, продължавайте!

— Тя все още е негова дъщеря — казах аз. — Когато ви е повикал, не е очаквал от вас да я убиете.

— Предполагам, че не. — Мимолетна усмивка повдигна едното ъгълче на устните му. — Всъщност накара тази мръсница да ми се обади, а вижте какво й се случи. Очакванията толкова рядко се оправдават.

Нова помръдна и той заби коляно в гърба й.

— Вярно е — казах аз. — Искали сте да бъдете скулптор.

Устните му се разтегнаха в усмивка, а с дясната си ръка направи нещо, което изтръгна вик от Нова.

— Все пак съществува някаква приемственост — продължих аз. — Да ваеш форми и да извиваш ръце. Големите изисквания на епохата — именно това ви е забъркало в неприятности с Карен, нали?

Заби пръсти в корема на Нова. Дъхът й секна, тя потрепери и мокро петно овлажни слабините й.

— Моля ви — изстена тя.

— Започвайте да копаете или още сега ще убия тази цивра и ще ви накарам да я разфасовате с тъпия ръб на лопатата.

Взех лопатата. Той отстъпи назад — извън периметъра, в който можех да я хвърля по него.

Нова едва се държеше на крака. С насочен към Луси пистолет, той блъсна грубо Нова по рамото, принуждавайки я да коленичи, след това да легне по корем, с лице към земята. Устата й се напълни с пръст, тя я изплю и успя да обърне глава настрани.

Грейдън-Джоунс стъпи с крак върху гърба й. Като ловец, позиращ за снимка с трофея си.

Но очите му непрекъснато шареха.

— Хайде, давайте по-бързо, по-бързо, или ще трябва да довърша и двете мръсници.

Забих лопатата в глинестата почва. Изваждането й бе равносилно да теглиш кораб на буксир. Дантелената мрежа на клоните сега бе придобила оловносив цвят. Успях да изтегля лопатата.

Грейдън-Джоунс каза:

— Не че има някакво значение, но не съм се замесвал в неприятности с Карен. Карен сама си го направи!

— Наркотици ли? — попитах аз, спирайки да копая.

— Не се мотай! Да, наркотици, какво друго? Не гледаш ли рекламите по държавната телевизия? Дори не аз й ги дадох.

— А кой? — Лопатата отново се заби в глината. Преструвах се, че копая дълбоко, но в действителност изстъргвах само тънък слой. Намираше се твърде далеч, за да забележи. Ако забивах лопатата през малки интервали и сумтях много, може би щях да поддържам заблудата му известно време. — Кой й даде наркотиците? — повторих въпроса си аз, докато се преструвах, че къртя нова тежка буца. — Ап ли?