![Невидимия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/6/nevidimiya-bg-download.jpg)
Невидимия [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимия [bg]». Краткое содержание книги:
Кара спря пред „Дим и огледала“.
Забелязваше неща, които не ѝ бяха направили впечатление през последната година и половина, когато бе работила тук. Дупка от въздушна пушка в левия ъгъл на стъклото. Малък надпис на вратата. Прашасала книга за Худини в ъгъла зад витрината, отворена на страницата за въжетата, които предпочитал да използва във фокусите си.
Забеляза лек проблясък във вътрешността на магазина — господин Балзак палеше цигара.
Тя си пое дълбоко въздух. „Нека да се свършва“ — помисли си и влезе.
Той беше в задната част на помещението с гостуващия си приятел — илюзионист от Калифорния. Балзак я представи като своя ученичка и тя се ръкува с другия мъж. Поговориха за представлението му вредната вечер, за други илюзионисти, които гастролираха в града… някои клюки. Накрая гостът вдигна куфара си. Отиваше на летището и се беше отбил да върне нещата, които бе взел на заем. Прегърна Балзак, кимна на Кара и излезе.
— Закъсня — измърмори Балзак.
Сетне забеляза, че тя не оставя чантата си зад щанда, както правеше обикновено. Погледна ръцете ѝ. Тя не носеше чашка с кафе. Това, разбира се, му подсказа, че има нещо. Балзак се намръщи:
— Какво има? Кажи ми.
— Напускам.
— Какво…?
— Говорих с Кадески. Получих работа в „Сирк фантастик“.
— При тях? При Кадески? Не, не, не… грешиш. Това не е илюзионизъм. Това е…
— С това искам да се занимавам.
— Говорили сме десетки пъти. Не си готова. Ти си добра. Но не си безупречна.
— Няма значение — отсече тя. — Важното е, че ще играя на сцена. Ще давам представления.
— Ако избързаш…
— Да избързам ли, Дейвид? Кога ще съм готова според теб? Догодина? След пет години? — Обикновено тя срещаше трудности да го гледа в очите, но сега издържа погледа му. — Ще ме пуснеш ли някога изобщо?
Той замълча и се зае да подрежда някакви документи. Сетне изръмжа:
— Кадески. И какво ще правиш при него?
— Отново ще работя като асистентка. После през зимния сезон ще давам самостоятелни представления във Флорида. След това… кой знае?
Той смачка цигарата си.
— Грешиш. Така ще похабиш таланта си. Това, с което се занимава той, не е онзи илюзионизъм, на който съм те учил.
— Получих работа благодарение на онова, на което си ме учил.
— Кадески — изсумтя презрително той, — нов тип илюзионизъм, пфу!
— Да, така е. Но той представя и класически номера. Помисли си за „Метаморфози“, старото се превръща в ново.
Той остана сериозен, макар че споменаването на номерата му явно му достави удоволствие.
— Дейвид, искам да продължа да се уча от теб. Когато се върна в града, искам пак да ми даваш уроци. Ще ти плащам.
— Съмнявам се, че ще стане. Не можеш да служиш при двама господари — измърмори Балзак; сетне добави с неохота: — Е, ще видим. Но се съмнявам, че ще имам време.
Тя намести презрамката на чантичката си.
— Сега ли тръгваш? — попита той. — Днес?
— Да. Мисля, че така е най-добре.
Той кимна.
— Е, хайде — измърмори Кара, като с мъка сдържаше сълзите си, и пристъпи към вратата.
— Чакай — спря я той.
Влезе в задната част на магазина и след малко се върна. Подаде ѝ един предмет. Беше кутийка от цигари с трите цветни копринени кърпи на Тарбел.
— Ето. Вземи… Хареса ми как изпълняваш номера.
Тя си спомни признанието, което бе получила: „Аха…“
Кара припряно прегърна учителя си; единственият им физически контакт, след като се бяха ръкували при първата си среща.
Той също я прегърна сковано и се отдръпна.
Кара излезе, спря и се обърна да махне на Балзак, но той се беше скрил в тъмното магазинче. Тя пъхна кутийката с кърпичките в чантичката си и тръгна към Шесто Авеню, което щеше да я заведе до апартамента ѝ.
52.
Убийството наистина беше странно.
Два трупа в един пуст район на остров Рузвелт — онази тясна ивица жилищни постройки, лечебни заведения и призрачни развалини в Ийст Ривър. Тъй като кварталът има редовна трамвайна връзка с Манхатън около сградата на Обединените нации, тук живеят много дипломати и служители в ООН.
Именно двама от последните — дребни фигури от Балканите — бяха намерени с вързани ръце и простреляни с по два куршума в тила.
При огледа Амелия Сакс попадна на няколко любопитни факта. Намери пепел от цигари, която липсваше в базата данни на щатската полиция и ФБР, остатъци от растение, което не се срещаше в района на града, и следи от куфар, който бил оставен на земята и вероятно отварян след убийството.
Най-странното бе, че десните обувки на жертвите липсваха. Нямаше ги никъде в околността.