Черният ангел [bg]

Отново се връща мислено към състоялата се среща, на нея Брайтуел не се е усмихвал нито веднъж.

— Той беше това, той — упорито повтаря уродливо пълният мъж.

— Прибързани заключения, стряскат те сенките — отвръща Черният ангел.

Тогава Брайтуел изважда сноп листа изпод якето и ги поставя на бюрото пред Ангела — принтирани, преснимани материали, статии. Другият ги прелиства бавно, четейки големите заглавия, тук-там и началото на някоя вестникарска информация. Постепенно интересът му расте, накрая се навежда над тях, хвърля дълга сянка, тя се разкривява и пада върху думи и снимки. Дългите, тънки пръсти шарят върху имена и места от приключили случаи. Загадки разкрити, имена на станали известни места, действащи лица убити: Харон, Пъд, Чарлстън, Фокнър, Ийгъл Лейк, Китим[28].

Китим. Хм.

— Може да е и съвпадение — тихо казва Ангелът, но в думите му не звучи сигурност.

По-скоро говори наслуки, не и на базата на истината.

— Толкова много съвпадения, а? — подхвърля Брайтуел — Не ми се вярва. Той върви по нашите стъпки, сякаш нещо именно в нас го привлича, сякаш ни дебне.

— Не е възможно. Не може да съзнава истинската си природа.

— Ние всички осъзнаваме природата си — възразява Брайтуел.

Ангелът се взира в Брайтуеловите очи и в тях съзира гняв, любопитство и силно желание за мъст.

Страх? Има ли страх или не? Да, може би има. Мъничко.

— Грешка е било да се ходи в неговата къща — отсича Ангелът.