Смърт в сенките [bg]

Глава 46

Видеозалата разполагаше с най-съвременно оборудване, като че ли беше собственост на някоя филмова компания. Стив не беше наясно как колегите му от техническия отдел бяха успели да се сдобият с такава скъпа техника, но тъкмо сега бе напълно убеден, че си е струвало да се отделят толкова средства от финансирането на други дейности. Един от техниците му показваше всички видеозаписи от погребението на Сюзън Бланчард.

Денят на погребението беше ясен и слънчев — нещо, което сигурно е било в мъчителна дисхармония с чувствата на близките й, но поне бе улеснило работата на полицаите, заснемали присъстващите. Три видеокамери следяха погребението, на дискретно разстояние от гроба, прикрити зад високите тисове, които растяха край оградата на църковния двор. Бяха заснели опечалените, когато пристигаха в църквата и после, докато отиваха към гроба за полагането на ковчега. По-късно, когато тълпата се разотиде, остана само една камера, която следеше гроба до свечеряване.

Стив беше приковал поглед в екрана. Филмът се въртеше в забавен каданс. От време на време той молеше да спрат кадъра или да го увеличат, за да огледа по-внимателно лицето на някой от присъстващите. На първата лента не можа да види нищо особено — само на един-два кадъра забеляза гърба на мъж, който би могъл да бъде Койн.

Към средата на втория филм очите му почнаха да се уморяват и да сълзят.

— Трябва да си почина — каза той на техника, бутна стола си назад, стана и се протегна. — Само десет минути.

Излезе от залата и се качи два етажа по-горе, в собствения си кабинет. На бюрото го чакаше дебел кафяв плик, на който беше надраскано с черен маркер: „За главен инспектор Стив Престън, СПЕШНО!“. Той го отвори и отвътре изпаднаха пет-шест черно-бели снимки. След тях се изхлузи и бланка с името на един от редакторите на голям национален ежедневник, човек, с когото бяха разменили по някой виц на чашка, по време на отвратителния служебен коктейл, организиран от Телфорд миналата Коледа. Личните контакти бяха най-сигурният път към резултати в сивата зона на сътрудничеството между пресата и полицията.

Всички снимки бяха направени пред Олд Бейли в деня, когато Френсиз Блейк беше освободен. Стив намери лупа в едно от чекмеджетата и започна да ги оглежда методично. Когато стигна до третата снимка, въздъхна облекчено. Паметта не го лъжеше. В края на тълпата, заобиколила Блейк, се виждаше съвсем ясно лицето на Джерард Койн. Стив прехвърли останалите снимки и откри Койн на още две. На едната снимка гледаше право в обектива, на другите две беше в профил. Нямаше никакво съмнение, че е той.

Човекът, идентифициран от географския профил на Тери, бе присъствал в съда, когато се разглеждаше обвинението срещу предполагаемия убиец на Сюзън Бланчард.

Обзет от ентусиазъм, Стив затича надолу по стълбите и влезе във видеозалата.