Керванът на робите
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Керванът на робите». Краткое содержание книги:
Две едри птици се бяха появили над реката. Въпреки тежкото, дори опасно положение, в което се намираха тук хората, а с тях и Сивия, той насочи цялото си внимание нагоре към представителите на любимия си животински вид. Беше скочил на крака и със зорък поглед следеше полета им, при което и носът му се изправи нагоре, сякаш изпитваше съвсем същия жив интерес, като своя собственик.
— Да, знам — усмихнато отговори Шварц.
— Е? К’во е латинското им име?
— Balaeniceps rex.
— Действително, знайте го! Ами как ги наричат тези птици местните хора?
— Абу Маркуб, Баща на обувката.
— Защо?
— Защото горната част на човката им има форма на обувка.
— Правилно! Ето на още веднъж виждате, че тукашните хора дават имената на животните според определени техни качества. Обикновено Абу Маркуб не лети толкоз високо. Сигурно са ги подплашили. Зададоха се от оназ посока, накъдето се отправиха лодките, оттам дето… я гледайте, ей там идва нашата лодка! Виждате ли я там, съвсем в края на канала?
— Да. Подир себе си влачи друга лодка. Сега ще научим дали гонитбата е имала успех.
Останалите също забелязаха двата плавателни съда и почнаха да си подвикват, сочейки към тях.
Доколкото не бяха заети със своите убити и ранени, нухрите също отправиха погледи натам.
Когато лодките се приближиха, за разочарование на победителите се оказа, че Абу ал Мот е избягал. Всички ниям-ниями и асакери се завръщаха невредими, а лодката, с която ловецът на роби се изплъзна, бе празна. Следователно не беше имало схватка.
Ниям-ниямите спряха до дахабийето, а Бащата на единайсетте косъма бе първият, който се качи на борда и се приближи до Шварц, за да му докладва.
— На какво приличаш? — попита го ученият. — Та ти си мокър до кости!
Дребосъкът свали тюрбана от главата си, поглади с ръка печално провисналите му пера и отговори:
— Бил съм паднал във вода, капещата.
— Как стана това?
— Искал застрелят Абу ал Мот, окаяния, и тъкмо тогаз се разлюляла ладията, непредпазливата. Тогаз аз направил «пльос» във вода презглава.
— Значи Абу ал Мот избяга.
— Да. Той слязъл на бряг от нас недостигнатия и хукнал в храсти гъсталашките.
— Заедно с хомрите ли?
— Също избягали хомрите петимата!
— Значи не успяхте да догоните лодката, така ли?
— Не, щото тя имала преднина прекалената. Не могли догонят въпреки усилията на всички почти нечовешките. Но ний уловил лодката неговата и докарали тук с триумф победоносния.
— А на кой бряг се спаси?
— От тук погледнато на левия.
— Значи е офейкал! — обади се Пфотенхауер. — Няма да ни се мерне повече пред очите и вие не можете да изпълните обещанието си, дадено на мюдюра.
— Въпреки всичко се надявам да го изпълня — отвърна Шварц.
— Съмнявам се!
— А аз съм убеден, че той ще положи повече от мен усилия пак да се срещнем.
— Би било глупаво от негова страна!
— Сигурно поне от негова гледна точка няма да е глупаво. Ние му нанесохме такова поражение, каквото несъмнено през целия си живот не е понасял. Наистина би било разумно да не се мярка повече не само пред нас, но и изобщо по тези места. Но как ли ще стане това при неговия характер! За него е много важно да си отмъсти не само на мен, а и на Хасаб Мурат и в никакъв случай няма да се откаже от това. Напротив, убеден съм, че даже много ще бърза.
— Но как ще го направи?
— Ще повика на помощ своите хора.
— Които са тръгнали за Омбула? Значи мислите, че и той ще се отправи натам? Да, действително е твърде вероятно. Това са петстотин добре въоръжени ловци на роби, с които може да рискува да ни нападне. Обаче блатото Husan el bahr не е толкова далеч като Омбула. Може би най-напред ще отиде до там, а?
— Не ми се вярва. Само с петимата хомри ли? Срещу петдесет бунтовници? Твърде рисковано е.
— Но той е принуден да отиде първо при блатото, защото само там може да се сдобие с мунициите, които му липсват! Може би смята, че ако им прости, тези хора пак ще се присъединят към него.
— Възможно е. Но все пак ми се струва, че първо ще отиде до Омбула и едва след това с достатъчно големи подкрепления ще се отправи към фелдфебела.
— Все ми е едно как ще постъпи, стига само да го спипаме! Но не разчитам на това с такваз сигурност като вас. Ако е умен, няма пак да се излага на опасността, от която току-що едва се отърва с такъв зор. Та той изобщо не знае дали ще може отново да се срещне с нас.
— Що се отнася до това, Абу ал Мот чу, че искаме да го заловим. Естествено е да предположи, че съм дошъл дотук само за да го пленя. Ето защо той сигурно е убеден, че ще го търся. А несъмнено очаква и върлият му враг Хасаб Мурат да не се върне преди поне да се е опитал да го спипа.