Бялата планина
- Автор: Уингроув Дейвид
- Серия: chung kuo #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата планина». Краткое содержание книги:
Ли Юан се наведе напред.
— Болни? Умрели? Какво искаш да кажеш?
Нан Хо го погледна.
— Епидемия, чие хсия. Разразила се е във всички Низши фамилии. Никой не знае какво е точно…
Ли Юан се изправи гневно, заобиколи бюрото си и излезе напред.
— Никой не знае ли? Трябва ли да вярвам на това? Къде са императорските лекари? Веднага да дойдат!
Нан Хо сведе глава.
— Вън са, чие хсия, но…
— Без „но“, майстор Нан. Веднага ги доведи. Щом има епидемия, трябва да действаме бързо.
Нан Хо въведе лекарите и отстъпи назад, като остави танга да им задава въпросите направо.
Осмината старци бяха превили гърбове в неловък поклон.
— Е? — попита Ли Юан, щом застана пред най-стария. — Какво става, доктор Ю? Защо не са успели да проследят източника на болестта?
— Чие хсия… — започна старецът с треперещ глас. — Простете, но фактите си противоречат.
— Глупости! — сопна се Ли Юан. Личеше си, че е ядосан. — Знаете ли какво е причината за болестта или не?
Старецът обезпокоено поклати глава.
— Простете, чие хсия, но това не е възможно. Семействата растат имунизирани. Вече повече от сто и петдесет години…
Ли Юан изсумтя нервно.
— Невъзможно ли? Нищо не е невъзможно! Току-що се върнах от погребението на Хал Шепърд. Него го убиха, спомняте ли си? С рак. Нещо, което според вас е съвсем невъзможно. Та какво са измислили пък сега?
Старецът се спогледа с колегите си и отново заговори:
— Според първите ни тестове излиза, че жертвите страдат от така наречената ян мей пин, или „болестта на върбата и сливата“.
Ли Юан се разсмя.
— Много префърцунено име, доктор Ю, но какво означава то?
Вместо него отговори Нан Хо:
— Сифилис, чие хсия. Болест, предавана по полов път, която засяга мозъка и жертвите й полудяват. Тази разновидност, както излиза, е особено вирулентна и действа много бързо. Освен че успява да заобиколи естествения имунитет на жертвите, тя има и забележително кратък инкубационен период. Много от жертвите умират до трийсет часа след като се заразят.
Доктор Ю погледна благодарно към Нан Хо и кимна.
— Точно така, чие хсия. Както и да е, изглежда точно тази разновидност поразява единствено представителите на расата хан. Доколкото знаем, досега нито един хун мао не е бил засегнат.
Ли Юан се извърна — веднага беше разбрал накъде бият. Болестта на върбата и сливата… имаше смътен спомен, че е чел нещо по въпроса. Беше една от многобройните болести, които хун мао донесли със себе си, когато за първи път открили Китай през XVII и XVIII век. Но това беше по-лошо, далече по-лошо от всичко онова, което древните моряци разпространявали сред пристанищните дами, защото този път неговата раса не разполагаше с естествен имунитет. С никакъв имунитет.
Обърна се.
— Сигурен ли сте, доктор Ю?
— Не мога да бъда по-сигурен, чие хсия.
— Добре. Тогава искам да изолирате всяка от жертвите и да ги разпитате с кого са спали през последните трийсет дни. После искам всички тези хора да бъдат проследени и изолирани. Разбрано?
След това погледна към своя канцлер.
— Нан Хо… Искам да се свържеш с главите на всички Низши фамилии и веднага да ги извикаш тук. По моя спешна заповед.
Нан Хо се поклони.
— Чие хсия…
Междувременно смяташе да се свърже с останалите тангове. Защото трябваше да се действа. И то незабавно — преди всичко да се изплъзне от контрол.
Когато Чен влезе в стаята, без да чака отговор на почукването си, Кар тъкмо се закопчаваше. Извърна поглед от огледалото и се сепна, щом забеляза радостта по лицето на Чен.
— Какво има?
Чен подаде на Кар една папка.
— Нашето приятелче. Няма никакво съмнение. Тези снимки са извадени от филм на охраната, заснет от камерите за наблюдение преди трийсет и два часа на космодрума в Нант.
Кар отвори папката, попрегледа снимките, после погледна към Чен с грейнало лице.
— Значи го пипнахме, а?
Чен се навъси. Поклати глава.
— Какво!
— Страхувам се, че не сме го пипнали. Май неговият човек, Леман, го е нарамил и го е изнесъл оттам.
— И никой не го е спрял? Ами къде е гледала охраната?
— Чакала е заповеди.
Кар понечи да каже нещо, после схвана.
— Богове… Пак ли!
Чен кимна.
— Ами капитанът от силите за сигурност… самоубил се е, така ли?
Чен въздъхна.
— Точно така. Вписва се. Проверих записите на охраната. Компютърът е регистрирал, че човек, отговарящ на описанието на Де Вор, е минал четири пъти през космодрума в Нант. Четири пъти през изминалия месец.