Червеният корсар

— Надявам се, мастър Фид, че сте поставен на оръдие по вкуса ви?

— На целия кораб, ваша милост, няма оръдие с по-гладка цев и по-широко гърло от „Лумтящия Били“ — отговори морякът, като потупа нежно обекта на своите възхвали. — Дайте ми само чиста четка и плътна бърсалка. Гвинея, я драсни по един знак във формата на котва върху десетина гюллета, както ти си знаеш, та когато тая работа свърши и оцелелите се прехвърлят на борда на неприятеля, да видят как Ричард Фид е посял семето.

— Вие май не участвувате за пръв път в бой, мастър Фид?

— Бог да благослови ваша милост! За моите ноздри барутът е като сух тютюн, макар че, откровено казано…

— Искате да добавите…

— … че понякога се обърквам в тия работи — отвърна Фид, като погледна първо френското знаме, а после емблемата на Англия в далечината. — все едно да сложиш утлегара на кърмата или бизан вместо щормово платно158. Предполагам, че мастър Хари има всичко това черно на бяло в главата си;но ще ви кажа, че ако ще хвърлям камъни, по-добре да изпочупя съдините на съседа, отколкото на майка си. Хей, Гвинея, отброй още две-три гюллета; щом ще има зрелище, нека „Лумтящият Били“ да оправдае доброто си име.

Корсарят се отдръпна замислен и мълчалив. Той улови погледа на Уайлдър и му даде знак да се приближи отново.

— Мистър Уайлдър — заговори той кротко, — разбирам вашите чувства. Не всички на съседния кораб са ви еднакво противни и бихте предпочели първото ви сражение с онова надменно знаме да бъде с някой друг кораб. От този бой не може да се спечели почти нищо друго освен празна слава — от уважение към чувствата ви аз съм готов да го избягна.

— Много е късно — каза Уайлдър, поклащайки тъжно глава.

— Ще видите, че грешите. Този опит може да ни струва един бордов залп, но ще успее. Хайде, покрийте се с гостенките си на някое безопасно място; когато се върнете, гледката ще се е променила.

Уайлдър побърза да изчезне в каютата, където мисис Уилис вече се бе оттеглила. Той съобщи на жените за намерението на командира да избегне боя и ги заведе по-надълбоко във вътрешността на кораба, да не би да се случи нещо лошо, което да вгорчи спомените му за този час. След като изпълни бързо и грижливо този свой приятен дълг, нашият авантюрист мигновено изскочи отново на палубата.

Макар и да му се струваше, че отсъствието му бе траяло само миг, сцената на конфликта наистина се бе променила във всички отношения. Вместо френското знаме на флагщока на „Делфин“ се развяваше емблемата на Англия и двата кораба си разменяха бързо недвусмислени сигнали. От цялата грамада платна, която корабът на Корсаря носеше доскоро, бяха останали само марселите, опънати на рейте; другите висяха като гирлянди и плющяха свободно на попътния вятър. Самият кораб се носеше право към непознатия, който на свой ред мрачно прибираше горните си платна, подобно на човек, който е очаквал ценен трофей и надеждите му не са се сбъднали.

— Сега тоя господинчо май съжалява, че онзи, когото доскоро е смятал за враг, се оказва приятел — рече Корсарят, обръщайки внимание на своя помощник на доверчивостта, с която съседът им се бе оставил да бъде измамен от лъжливите му сигнали. — Съблазнителна плячка, но заради вас, Уайлдър, се отказвам от нея.