Време на огън и мрак

— ОХ, измъкни ни, колкото се може по-бързо.

Учителското компи пилотираше мълчаливо.

Спомените му бяха изтрити, но поне се бе превърнало в експерт по хидрогския кораб.

— Засичам множество препятствия по всички възможни курсове — заяви компито с равен тон. — Ще се опитам да ги избегна.

Естара виждаше кипящата битка през прозрачните страни. „Множеството препятствия“ бяха остатъци от стотици, дори хиляди разрушени кораби — илдирийски лайнери, бойни кълба и съдове на ЗВС Малкото им корабче беше като зрънце пясък сред целия този хаос.

Битката бе обхванала по-голяма част от пространството над Земята. Естара не виждаше начин да я заобиколят. ОХ избра най-добрия курс и ускори право в мелето. Току-що беше пристигнала нова група илдирийски кораби, няколкостотин лайнера.

— Какво ще правим, ако някой почне да стреля по нас? — попита тя. — Все пак сме в хидрогски кораб.

— Изследователският екип е монтирал комуникационни средства. Ще опитам да излъча съобщение по стандартните военни честоти, че не сме врагове. — Компито се захвана с уредите.

— Стига да ни повярват. А може и въобще да не ни забележат.

— Не ми се иска да разкриваме, че сме на борда. Исках да държа Базил на тъмно колкото се може повече. — Питър скръсти ръце. — Но нямаме избор.

— Не ви споменавам в съобщението — каза компито. — Съмнява ме, че на някого му е до нас. В момента са много заети. Генерал Ланиан опита да задейства „гилотиниращ протокол“, но се оказа, че бойните компита са препрограмирали корабите си. Много е ядосан, че планът му не е проработил.

Малкият им съд започна поредица от остри маневри, които щяха да запратят краля и кралицата в стените, но за щастие корабът разполагаше с добра система за разсейване на ускорението.

Някои от корабите на Земните въоръжени сили стреляха по тях, което означаваше, че въобще не слушат. Един язерен залп ги разклати сериозно, но ОХ бързо си възвърна управлението.

А после Естара зърна най-невероятното нещо на бойното поле.

— Питър, виж! Това са… дървета. Огромни световни дървета, точно както каза Натон!

Верданските кораби обвиваха клони около бойните кълба и ги трошаха на парчета. Естара се притисна към извитата стена, за да наблюдава по-добре.

Едно от огромните дървета смени курса си и се насочи към тях.

— ОХ, промени курса — извика Питър. — То иска да ни хване.

— Ще се опитам да го избегна, крал Питър. — Компито се съсредоточи върху кристалните контролни уреди, но бодливият дървесен кораб се приближаваше, клоните му се разтваряха като челюсти на капан.

— Не мисля, че ни е враг — каза Естара. — Все пак е от Терок.

— Само че ние сме в хидрогски кораб, а тези дървета ги унищожават. — Питър беше притеснен.

— Да съобщя ли, че кралица Естара е на борда?

— Да, ОХ! Кажи… че съм дъщеря на Терок, но не споменавай името ми.

Органичният съд се приближи и придърпа кораба им в здравата си прегръдка. Клоните му бяха огромни. Естара виждаше златистата кора, която се бе превърнала в броня. Острите шипове започнаха да драскат по хидрогската сфера.