Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
За няколко дълги мига Шутът остана абсолютно неподвижен. После отмести поглед към чайника.
— Елфовата кора няма ли да попречи на заниманията ти с принц Предан?
— Принцът сам си пречи, като не идва на уроците през последните няколко дни. Елфова кора или не, не мога да преподавам на ученик, който не идва при мен.
Отново ме бодна изненадата колко съм разстроен от това. Някак си самото седене на масата със стария ми приятел и осъзнаването, че смятам да си изясним отношенията, караше всички тези странни и болезнени истини да бликнат от мен. Сякаш бяха по негова вина, задето бе стоял така настрана от мен през изминалата седмица и в същото време оставяше приятелката си да вярва в небивалици за двама ни.
Шутът се облегна в стола си, обвил чашата с дългите си изящни пръсти. Гледаше някъде покрай мен.
— Е, изглежда, ще трябва да изясниш този въпрос с принца.
— Така е. Но искам да изясня и един въпрос с теб. — Чух как в тона ми прозвучават обвинителни нотки, но не бях в състояние да го овладея.
Настъпи дълго мълчание. За момент Шутът сви устни, сякаш за да попречи на думите да излязат от устата му. После отпи глътка чай. Вдигна очи към мен и останах изненадан от пребледнялото му лице.
— Нима?
Въпреки нежеланието си се насилих да говоря.
— Да. Искам да зная какво си казал на онази Йек, за да си мисли, че аз, че ние, че… — Мразех се, че не мога да оформя думите. Сякаш се страхувах да изразя мисълта, сякаш самото й изказване щеше да я направи някак реална.
На лицето му се появи странно изражение.
— Нищо не съм й казвал, Фиц. „Онази Йек“, както се изрази, е способна да скалъпи свои теории за какво ли не. Тя е от онези хора, които никога не е нужно да лъжеш; просто спестяваш малко информация и тя сама си съчинява историите. Някои от тях абсолютно погрешни, както сам се убеждаваш. Точно като Славея, в известен смисъл.
Точно сега не исках да чувам името на Славея. Тя също беше повярвала, че връзката ми с Шута е преминала отвъд границите на приятелството. Сега разбрах, че я е подвел чрез същата техника, която е използвал при Йек. Не отричаш, пускаш подвеждащи коментари и остроумия и окуражаваш човека да си състави погрешно мнение. Преди ми изглеждаше смущаващо и в същото време смешно да гледам как се мъчи със заблуждението си. А сега ми се струваше унизително и подло, че я е оставил да смята така.
Той остави чашата си на масата.
— Мислех, че съм укрепнал, но явно не съм — каза с аристократичния глас на Златен. — Ще се оттегля в стаята си. Никакви посетители, Том Беджърлок.
Понечи да се надигне, но аз изръмжах:
— Сядай! Трябва да поговорим.
Той се изправи.
— Не мисля.
— Настоявам.
— Отказвам. — Погледна покрай мен към някаква далечина, която не можех да видя. Вирна брадичка.
Станах.
— Трябва да знам, Шуте. Понякога ме поглеждаш, казваш разни неща, явно на шега, но… Накарал си Славея и Йек да повярват, че сме любовници. — Думата се получи остра, сякаш бе неприличен епитет. — Може би смяташ, че не е толкова важно, че Йек те смята за жена, при това влюбена в мен. Но аз не мога да съм толкова шеговито небрежен към такива предположения. Вече ми се наложи да се справям със слухове за вкусовете ти в леглото. Дори принц Предан ме попита. Знам, че Любезен Бресинга го подозира. И мразя това положение. Мразя, че хората в крепостта ни гледат и се питат какво ли правиш с прислужника си нощем.
Той потръпна от острите ми думи и се олюля като фиданка, усетила първия удар на брадвата. Гласът му бе съвсем слаб.
— Ние знаем как стоят нещата помежду ни, Фиц. Какво мислят другите си е техен проблем, не наш. — И се обърна бавно, за да приключи разговора.
Едва не го оставих да си иде. Отдавна ми беше станало навик да приемам решенията на Шута по подобни въпроси. Но изведнъж за мен вече имаше значение какво си клюкарстват другите и каква груба шега може да подочуе Хеп в някоя кръчма в града.
— Искам да знам! — изревах. — Има значение и искам да знам, веднъж завинаги. Кой си ти? Какво си ти? Виждал съм Шута, виждал съм лорд Златен, чух те и да говориш на онази Йек с глас на жена. Янтар. Признавам, че това ме озадачава най-много. Защо е трябвало да живееш като жена в Бинград? Защо си оставил Йек да повярва, че си жена и си влюбена в мен?