Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Опасни муцуни
Опасни муцуни - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасни муцуни

Электронная книга - «Опасни муцуни». Краткое содержание книги:

„Няма съмнение, че пред нас е най-доброто, което Шелби е написал, засега. Холис Фримънт — проницателна, неуморима и напориста млада жена — се оказва замесена в игра със свръхвисоки залози. Холис се озовава в компанията на жесток наемен убиец, известен само под псевдонима «Майстора». Скоро Холис разбира, че не може да вярва на никого — нито на полицаите, нито на любовника си.“
1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161
Перейти на страницу:

Холис замълча за миг.

— Сам ми каза още, че ги наричали „les petites poules“. Poule означава „пиленце“ на френски, но на жаргон значи „проститутка“.

Тя погледна към Тайло.

— Когато бях с Пол — той ме караше да правя разни неща. И тъкмо в тези мигове той ме наричаше „ma petite poule“. Това съм била аз за него — представял си е, че съм проститутка от висока класа.

Тайло хвана ръката й.

— Всичко е наред, защото вече нямам никакви илюзии за него. За щастие той си отиде завинаги.

— А какво ще стане с работата ти в консулския отдел?

— Държавният секретар обеща да се погрижи за това. Официално аз съм в отпуск по семейни причини поради смъртта на Доусън Уайли. Но неофициално никой не очаква да се върна в посолството. Колкото до Пол, убийството му ще си остане неразкрито и няма да има разследване.

— Значи всичко се нарежда — рече Тайло. — Повярвай ми, имам опит в тези неща. Вече съм преживяла нещо подобно. — Погледна часовника си. — Време е да тръгвам.

Двете жени влязоха в апартамента, минаха през кухнята и се озоваха в коридора, където Тайло си бе оставила палтото. Тя посочи сложната и модерна алармена инсталация.

— Не съм виждала подобно нещо.

Холис я поведе обратно към кухнята. Отвори вратата на килера и натисна един бутон, скрит зад ключа за осветлението. Шкафът с лавици, върху които бяха наредени консервени кутии и бутилки, се завъртя около оста си и зад него се показа скривалище, пълно с пистолети, автомати, пълнители и гранати.

Тайло сви устни.

— Такова нещо пък изобщо не съм виждала, макар че в Белия дом също има няколко доста интересни скришни местенца.

— Как се чувстваш, като работиш за президента? — попита я Холис, щом двете отново се върнаха в коридора.

Когато Тайло посегна към палтото си, сакото на костюма й се разтвори и се видя кобур с Магнум-357 в него.

— Понякога е доста забавно — усмихна се тя. — Хората още не могат да повярват, че Клаудия Балантайн е президент…

Поклати глава и добави тихо:

— Ако някога разкрия това, което ти ми каза, едва ли ще ми повярват. Но Доусън Уайли е бил абсолютно прав: тя спечели изборите с фактора „Джаки Кенеди“.

— Никога не съм предполагала, че може да стане така — призна Холис.

— Едва ли и някой друг е предполагал. Изборите бяха след по-малко от два месеца. Балантайн бе обявен за национален мъченик. Политиците не разполагаха с друг кандидат, който да заеме мястото му. Сигурно е било доста смущаващо за партийните шефове да приемат жена и според мен по-голямата част от тях едва ли са вярвали, че тя има някакви шансове. Обаче Клаудия много енергично се намеси в предизборната надпревара. Тя вече имаше на своя страна доста от избирателите — симпатизантите на движението „Напред, Америка!“. След като стартира кампанията си, цялата страна се влюби в нея. Съперникът й нямаше шанс.

— Ами какво стана с разследването на убийството на Балантайн? Сега тя е президентът. Може да застане начело на разследването и да го направлява. Ако се порови достатъчно надълбоко, може да достигне до истината.

Тайло пъхна ръце в джобовете на палтото си.

— Клаудия не знае, че съпругът й е имал връзка с Доусън Уайли. Дори не подозира, че го е познавал. Името на Уайли фигурираше в списъка на най-щедрите спонсори, но там има стотици хора, които тя не познава. А след смъртта на Уайли…

— Сигурно иска да знае кой е убиецът, да го открие и да го изправи пред съда. Ала освен това трябваше да победи. Терористите все още са заплаха за нас, но те се научиха да не афишират успехите си. А ние пък разбрахме, че трябва да свикнем да живеем с мисълта, че има тайни, които никога няма да се разкрият.

— Но… но това означава, че ако държавният секретар, предишният президент, ти, аз и Сам никога не проговорим…

— … ще продължим да живеем като нормални хора — довърши Тайло.

Тя прегърна Холис.

— Благодаря ти, че ми разказа за Майстора. Най-после узнах кой е убиецът на баща ми.

— Ще научим останалото, когато го заловим — обеща й Холис.

— Вярваш ли? Изминаха осем месеца. Никой не е чувал нещо за него.

1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)