Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
В колата настана тишина, нарушавана само от шума на мотора.
— Да не би да искаш да кажеш, че Едуард Лу е бил в онази кожарска фабрика в същата нощ, когато и американският видеооператор е бил там? — попита Козловски.
— Представи си — каза Нокс, — направо извадихме късмет, че Едуард Лу е решил да мине към лошите.
— Така е — кимна Грейс.
— Мястото е доста токсично — продължи Нокс, разтривайки обгорените си пръсти. — Не е трудно да се досетиш, че с това среднощно асфалтиране са се опитвали да прикрият огромното замърсяване на района.
Козловски се наведе напред между двете седалки.
— Инспектор Шен в крясъците си спомена нещо за група еколози от „Уърлд Лайф“. Намекна, че операторът бил свързан с тях…
— Това има по-голямо значение — отвърна Грейс. — Китайските закони са особено строги по отношение на мерките за почистване на такива места, това трябва да става на разноски на инвеститорите.
— Не на собственика? — учуди се Нокс. — Как е възможно?
— Права е — съгласи се и Козловски. — Допреди няколко години нормата съществуваше само на книга. Една американска фирма опита действието на закона и изгуби доста, бих добавил. Първоначалният собственик следва да бъде този, който носи отговорност за предпазването на терена от замърсяване. Заради това е всичко. При всяко последващо разработване на терена инвеститорът е този, който отговаря за почистването му, като идеята е, че собственикът може и да не разполага със средства за това.
— Значи веднага щом Маргарт е щял да бъде обявен за печеливш в търга, сметката за чистенето е щяла да го удари в лицето? — попита Нокс. — Е, това вече не е правилно.
— По дяволите! — изруга Козловски.
— Виждате ли? Такива са чужденците — заключи Грейс.
— Не всички — възрази Нокс.
— Явно алчността на господин Маргарт се е обърнала срещу него. Толкова много е искал да спечели наддаването за изграждането на новия град, а площта на терена е огромна, така че не е могъл да се справи с разноските. Времето е било от съществено значение. Скоро е щяло да ги хване в капан. Всъщност почистването на района около фабриката е щяло да погълне милиони щатски долари под формата на скрити разходи и така Маргарт печели наддаването, но губи, когато се появят разходите. Щял е да изгуби достойнството и позициите си, а това е много добре за китайците, които са искали той, като wai guo ren, да се провали.
— А това е било дяволски удобно за първоначалния собственик на фабриката — каза Нокс.
— Е, значи оттам ще започнем — обяви Козловски.
— Ние ли? — учуди се Нокс.
— Майната ти! — дружески му отвърна служителят на Консулството.
Нокс обори глава на облегалката и се усмихна.
Само след миг се унесе в сън.
39.
22:09 часа
Крайбрежният булевард
Подполковник Пот Хо от Министерството на държавната сигурност заемаше червен кожен стол, разположен зад обикновено бюро в малък сив офис без прозорци. Мъжът бе доста дебел и с мазни устни, мазен перчем и нетърпелив нрав.
Шен Деши бе седнал срещу него с гипсирана ръка, обездвижена със слинг през врата, и с превързана глава с обръсната на места коса, под която се виждаха шевове. Инспекторът се опитваше да изглежда уверен, докато се взираше в очите на човека от отсрещната страна на бюрото.
— Е? — попита подполковникът на шанхайски. — Щях да те накарам да повториш отново всичко това, но не искам да го чувам пак. Ако американците настояват да повдигнат обвинение срещу теб…
— Да, разбирам — отвърна Деши.
— Как така си го взел на прицел? — продължи да разпитва подполковникът.
Шен замълча. Челото и горната му устна бяха плувнали в пот — сигурен знак, че изпитваше слабост. Подполковникът можеше да му скъса топките, ако поискаше.
— Ти трябваше да запазиш доказателствата за евентуално замърсяване на района и да прикриеш останалото, преди въпросът да се е разчул — смъмри го началникът.
Шен Деши потъна още повече в стола си.
— А вместо това си се натресъл право в ръцете на американците, които всеки момент може да отправят официално запитване и да потърсят отговорност. Ако исках подобен род внимание, щях да съм наел фирма за връзки с обществеността! — извика подполковникът.