Европа.История

EPIDEMIA

ВЪВ всеки случай много от войните на Атила вече били поразени от жестока болест в навечерието на поражението му от Етий през 451 г. Някои историци си вадят заключението, че именно хуните са допълнили европейския фонд от болести с едрата шарка1. Други смятат, че болестта вече е върлувала по време на римската чума през 165-80. Тя със сигурност все още е убивала много хора през XVIII век. Поразила 14 000 души в Париж по време на епидемията от 1719 г., която с няколко години предхождала откриването на ваксинацията. Въпреки това е убила Луи XV през 1774 г. и вероятно Йосиф II през 1790 г.

От незапомнени времена всички се страхуват от сянката на епидемията. В руския фолклор има приказка за призрачната Чумава девойка, която селяните целували с опасност за живота си. В Апокалипсиса, Откровението на св. Йоан, съществува Четвъртият конник със своя “блед кон” “и името на онзи, който седеше на него, беше Смърт”.

За опитния историк, както и за епидемиолога най-важният проблем е защо една определена болест, съществувала в леки форми в продължение на поколения, изведнъж може да избухне с опустошителна злоба. Промените в околната среда, появата на мутант или нови човешки маси могат да бъдат факторите, които допринасят за това. Едрата шарка например е била добре известна на средновековна Европа, без никога да е била най-страшният бич. Но при достигането на Америка тя предизвиква нечуван хаос и буквално унищожава цивилизацията на ацтеките, изтривайки от лицето на земята коренното американско население, превръщайки 20% от човечеството в 3%, “установявайки без чужда помощ едно продължително робство” 2. Сифилисът, “Американското отмъщение”, на свой ред постига същите резултати. В двете Америки той причинявал дребни кожни обриви; в Европа убил и обезобразил милиони. isyphiluS]