Обединени от божества

Високо в небето Епидим наблюдаваше как Етер се стрелва между сгради, над покриви, през арки. Останалите драгойли, тромави в сравнение с нея, се блъскаха в стени и един в друг. В ума му изникна мисъл, накарала го да извие очи към земята. Край сразеното тяло на бившия му драгойл, проснатата снага на Тригора слабо се раздвижваше. Когато един поглед нагоре потвърди, че метаморфът е ангажиран в другия край на града, Епидим насочи чудовището си на изток. Слизайки небрежно, той се приближи до немощния си съюзник и загледа как се мъчи да се изправи на крака.

— Метаморфът… — предупреди Телоран.

— В момента си има занимавка. Изненадваш ме. По принцип не се оставяш да те заблудят лесно. Аз би трябвало да зная.

— Спести си подигравките… Ами останалите?

— Когато ги оставих, бяха се свили в църквата — рече той. — Проектът на Димънт е ранен. Проследяването им няма да представлява трудност.

— Ако смяташ, че Лейн е лесен за проследяване, значи не си научил нищо от мен. Той притежава достатъчно умения, за да надмогне всяко ограничение. Трябва да го откриеш, преди да е напуснал града.

— Работата в тази насока вече е задействана. Лично ще се погрижа, веднага щом по-голямата заплаха бъде неутрализирана. Силата на Етер ме притеснява и… усети ли това? — рече той, нещо привлякло вниманието му.

Тригора хвана болящата я глава.

— Нищо не усетих. Къде ми е мечът? Ако нямаш намерение да го потърсиш, ще го сторя сама.

— Протаках прекалено дълго. Време е да се оттеглиш. Не мога да рискувам присъствието ти тук. Не и при тези обстоятелства — внезапно реши Епидим.

— Не и докато Лейн е толкова близо. И не и когато се изправяш срещу трима Избрани — възрази Телоран.

— Бих спорил, но наистина не разполагам с време. Това е предпазна мярка, която трябва да предприема — рече той.

С умело движение издигна алебардата си и удари все още слабата Тригора. Ударът бе придружен от проблясък в острието, издал заклинание, целящо да подсигури желания ефект.

Генералът се строполи на земята. Мълчалива заповед бе издадена на най-бързия от оставащите драгойли. Докато Епидим възсядаше своя, вторият драгойл прекрати преследването, долетя, сграбчи генерал Телоран и се отправи на север, стопявайки се бързо. Епидим се издигна високо във въздуха. Не след дълго зърна Лейн. Глупакът бе понесъл нараненото създание на гръб, тичайки открито. Генералът се стрелна надолу, но ударите на ципестите криле издадоха приближаването му. Метаморфът доближаваше. Успя да я избегне, но с петте преследващи я драгойла нещата стояха по различен начин. Бяха прекалено съсредоточени върху задачата да настигнат зададената им цел, за да отделят внимание на предотвратяването на сблъсъци.

Точно както Мин бе сторила в предсмъртната си битка, Етер използваше преследващите я зверове като таван. Поне три се сблъскаха с драгойла на Епидим. Заплетените чудовища полетяха към земята. Оставаха само две, с които метаморфът лесно можеше да се разправи. Така и стори. Приземявайки се, тя с подозрение огледа купчината драгойли, докато си възвръщаше човешкия облик.