Немското дете [bg]

– Като говорим за това – оживи се Паула и промени темата, – в общата олелия съвсем забравихме за ДНК пробите. Не трябваше ли днес да получим резултатите от профила? Ще са самоцелни, ако нямаме с какво да ги сравним.

– Права си – каза Мартин и се изправи бързо. – Да се погрижим за това незабавно.

– От кого ще вземем по-напред? От Аксел или от Франс? Защото върху тях двамата трябва да се фокусираме, не мислиш ли?

– Да се заемем с Франс – предложи Мартин и си облече якето.

Гребестад бе също така опустял като Фелбака след приключването на летния туристически сезон и докато минаваха с колата през града, видяха само няколко местни жители. Мартин паркира полицейския автомобил на малкия паркинг пред ресторант с името „Телеграф“ и двамата пресякоха улицата към сградата, където бе апартаментът на Франс. Никой не отговори, когато позвъниха.

– По дяволите. Май не си е вкъщи. Ще трябва да се върнем по-късно. Или да го предупредим по телефона – каза Мартин и се обърна да се върне при колата.

– Почакай – спря го Паула и вдигна ръка. – Вратата е отворена.

– Но ние не можем просто... – възпротиви се Мартин, само че беше закъснял.

Колежката му вече беше отворила вратата и влизаше вътре.

– Ехо? – чу я той да подвиква и неохотно я последва.

Никой не се обади. Предпазливо прекосиха антрето, надзърнаха в кухнята и в дневната. Нито Франс, нито някакъв звук.

– Ела да проверим в спалнята – подкани го Паула. Мартин се поколеба. – О, хайде – настоя тя.

Той я последва с въздишка.

Спалнята също беше празна, а леглото – спретнато оправено. Нямаше и помен от Франс.

– Ехо! – отново подвикна Паула, когато се върнаха в антрето.

Никакъв отговор. Тогава тихо влязоха в последната стая от апартамента.

Видяха го мигом щом отвориха вратата. Стаята беше малък кабинет и Франс седеше с глава на бюрото, все още с пистолет в устата и зейнала дупка в задната част на главата. Мартин усети как всичката кръв се оттече от лицето му и за миг се олюля, после трябваше да преглътне с усилие, за да се овладее. Паула, от друга страна, изглеждаше съвършено хладнокръвна. Посочи Франс, с което принуди Мартин да го погледне, макар че той би предпочел да не го прави.

– Виж му ръцете – тихо промълви Паула.

На Мартин му се гадеше и усещаше вкус на стомашна течност в устата си, но направи усилие да насочи вниманието си към ръцете на Франс над китките. Подскочи стъписан. Нямаше съмнение. По тях личаха дълбоки драскотини.

Странна смесица от приповдигнатост и тревожно очакване владееше полицейското управление в Танумсхеде този петък. Откритието, че най-вероятно Франс бе човекът, убил Брита, сега трябваше само да бъде потвърдено чрез ДНК и пръстови отпечатъци. Вече никой не се съмняваше, че ще открият връзка и с убийството на Ерик Франкел. По някое време през деня щяха да получат и предварителния доклад за тялото, открито във войнишкия гроб във Фелбака, и всички бяха нетърпеливи да узнаят какво ще им каже той.