Бездна
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бездна». Краткое содержание книги:
Един решителен мъж организира най-мощната и високотехнологична експедиция до острова, предизвикан по-силно от тайната, отколкото от очакваното злато за два милиарда долара. Въоръжен с повече компютри, отколкото би притежавал някой университет, доктор Хач влиза в битка с дяволската изобретателност на гения, който преди три века е създал чудото — и проклятието на потайния остров. Стъпка по стъпка изследователите потъват в мистерията. Но докато се опитват да проникнат в Бездната, хората един след друг биват застигани от зловеща, необяснима гибел. За доктор Хач единственият път за измъкване от кошмара остава само надолу: през черните водни въртопи и оплисканите с кръв катакомби под скалите.
Дали намирането на ключ към тайната ще разруши проклятието на острова? И дали наистина Рагид Айлънд е врата към несметно съкровище, или към самия Ад?
— Не мога да продължа по-нагоре — рече задъхан Клей. — Продължавай напред.
— Вземи фенерчето! — изкрещя Хач. — А след това обгърни врата ми.
Клей понечи да махне с ръка в знак на протест.
— Направи го!
Хач продължи нагоре, като на всяко стъпало издърпваше проповедника подире си. Видя на светлината на проблясващото фенерче Бонтер над тях, тревогата бе ясно изписана върху лицето й, когато поглеждаше надолу.
— Давай, давай! — подкани я той и сам продължи нагоре, стъпало по стъпало. Премина платформата на петнайсетия метър и продължи, не посмя да спре да отдъхне. Вече можеше да види над себе си отвора на Наводнената шахта — черен на фона на сивото буреносно небе. Мускулите му се напрегнаха до краен предел в усилие да изкатери и да извлече Клей на по-горното стъпало.
Тогава устройството се наклони отново силно и отдолу долетя силен порив на влажен въздух и пръски. С пронизителен висок звук под тях се откъсна и полетя голяма част от стълбата. Притиснат до металните перила, Хач видя как крепежът от двете страни започва да се цепи и разнищва. До него Клей дишаше тежко и се задържаше с мъка.
Хач се закатери отново, страхът и адреналинът вливаха нови сили в тялото му. Непосредствено над него Бонтер се катереше, не спираше.
Стъпалата станаха по-хлъзгави. Тук, близо до повърхността, ревът и писъкът от срутването се смесваха с воя на бурята. Дъждът заплющя по лицето му, беше топъл след тежкия и студен въздух в тунела. Разнесе се силен трус дълбоко в недрата на Шахтата и стълбата издаде почти човешки писък, след като безброй подпори поддадоха. Откъсната от основите си, стълбата сега се люлееше силно от едната стена към другата, блъскаше се сред плетеницата от усукан метал.
— Давай! — изрева Хач и избута Бонтер пред себе си.
Като понечи да я последва забеляза с ужас, че болтовете по централната греда вече се късат, досущ като че се отваряше ципът на яке. Нов масивен трус и основните подпори на Ортанк над тях също започнаха да се огъват. Чу се силен пукот и един от големите прозорци на наблюдателната кула се пръсна на парченца, които се изсипаха като дъжд надолу.
— Внимавай! — изкрещя Хач и затвори очи, докато не премина дъждът от стъкла и отломки. Усети, че започна да се накланя, отвори очи и видя, че стълбищното устройство се прегъва. Наклони се тъй силно, че сърцето на Хач отиде в петите, а после цялата конструкция пропадна с метър надолу, последвана от цял хор звуци от усукване и трошене. Клей едва не се пусна, краката му се люлееха над бездната.
— Върху крепежа! — извика Хач.
Сантиметър по сантиметър той премина по две титанови подпори, все още придържайки Клей. Бонтер ги последва. Хванал Клей през кръста, Хач го издърпа върху един анкерен болт, сетне към стария дървен крепеж, който облицоваше стените на Шахтата.
— Ще успееш ли? — попита той.
Клей кимна.
Накрая се заизкачва подир проповедника, търсеше скоби за захват по слузестата прогнила дървения. Част от крепежа поддаде под краката му и той яростно задраска в търсене на нова опора. Протегна се, сграбчи дъното на горната платформа и с помощта на Бонтер изтегли проповедника върху нея, а после и към тревистия бряг отвъд.
Хач се изправи с мъка на крака. Видя на юг неясните очертания на надигащия се прилив, който нахлуваше през отвор във водонепроницаемата камера. Подпухнали дъждовни облаци се гонеха пред забулената луна. Навсякъде около рифовете морето се белееше, високият прилив бе отнесъл линията на пяната далеч до хоризонта.
Силният тътен на гръм отгоре го накара мигновено да се извърне. Откъсната от основите си, Ортанк се усука, огъна се и рухна.
— Бързо към понтона! — извика Хач.
Вдигна Бонтер, хванаха Клей под мишниците и затичаха по калната пътечка към „Остров–1“. Хач погледна през рамо и видя как наблюдателната кула се наклони напред и се стовари върху платформата. След това отдолу се чу трясък като от сблъскване на товарни влакове, последван от рев на вода и множество изпуквания: пречупваха се безбройните дървени греди, освободени от разклатените стени. Бездната изригна облак мъгла и ситни капчици вода, смесен с жълти пари и фина кал.
Заспускаха се колкото можеха по-бързо по лабиринта от пътечки към изоставения базов лагер и понтона отвъд него. Пирсът, разположен откъм защитената подветрена страна на острова, бе облъскан, но цял. Досами края му лудо подскачаше на вълните работен катер от „Серберъс.“
Само след миг бяха на борда му. Хач потърси ключа, завъртя го и се чу сам как изкрещя, когато двигателите изреваха. Включи трюмната помпа и чу успокояващото й клокочене.