Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— И сега какво? — попита той, след като се отпусна на дивана.
— Сега ще чакаме — отвърна Скоупс с напрегната усмивка.
Той се беше подложил на подобен разпит от програмата. Сега въведе няколко команди и се облегна на дивана, докато суперкомпютърът създаваше образите им на острова в изкуствения му свят.
В стаята настъпи тишина. Левин си даде сметка, че докато се е занимавал с програмата, поне не е мислил за наближаващия край. Сега в съзнанието му се завъртяха странни емоции: спомени, страхове, мисли за недовършени неща. Той се обърна към Скоупс:
— Брент…
Чу се тихо пиукане, Скоупс протегна ръка и натисна копчето на телефона до дивана. Тържественият глас на Спенсър Феърли прозвуча по микрофона:
— Хеликоптерите пристигнаха, сър.
Скоупс взе клавиатурата и започна да пише:
— Ще изпратя този аудиофайл в службата за сигурност и в централния архив, за да няма недоразумения после. Слушай внимателно, Спенсър. След няколко минути ще дам заповед сградата да бъде евакуирана и запечатана. Вътре трябва да останете само ти, екип на охраната и екип за действие при биологична авария. Щом сградата бъде опразнена, ще спреш вентилаторната система на Осмостена. След това ще изпразниш всичките десет бутилки VX в системата и отново ще я включиш. Не съм сигурен колко време ще е нужно да… Във всеки случай изчакай петнайсет минути. След това ще изпратиш аварийния екип при отвора на системата за контролиране на налягането в залата на покрива. Ще накараш Ендикът да създаде отрицателно налягане в Осмостена. Аварийният екип да остави колбите с цианофосфатола между външния и вътрешния отвор на системата, след това да затворят херметично външния. След като екипът се оттегли, от станцията на охраната подайте сигнал за отваряне на вътрешната клапа. Колбите ще паднат в Осмостена и ще се счупят. Цианофосфатолът ще се разлее.
Той погледна екрана:
— Следиш ли мисълта ми, Спенсър?
Последва дълга пауза.
— Да, сър.
— Дори след използването на цианофосфатола в залата ще останат живи вируси. В телата. Затова накрая трябва да ги изпепелиш. Високата температура ще разгради и цианофосфатола. Стените на залата са проектирани така, че да издържат на огън. Трябва обаче да внимаваш да не причиниш преждевременна експлозия или неконтролируем пожар, който ще разпространи вируса. Ще използвате фосфор като силно запалимо вещество, развиващо висока температура. Когато труповете бъдат изпепелени напълно, ще използвате запалимо вещество, развиващо ниска температура, за обгаряне на цялата стая. Напалмът е подходящ за тази цел. И двете вещества могат да се намерят в хранилището за огнеопасни реагенти.
Докато слушаше обясненията, на Левин му направиха впечатление безличните изрази, които използваше Скоупс: телата, труповете. „Това са нашите тела“ — помисли си.
— След това аварийният екип да проведе стандартна процедура по обеззаразяване на цялата сграда — продължи Скоупс. — Щом и това стане… Тогава, Спенсър, всичко остава в ръцете на управителния съвет.
Той замълча за няколко секунди.
— Сега, Спенсър, бих искал да ме свържеш с изпълнителя на завещанието ми.
След малко от високоговорителя до масата прозвуча прегракнал глас:
— Алан Липскъм на телефона.
— Алан, Брент се обажда. Слушай, правя промяна в завещанието си. Спенсър, там ли си още?
— Да.
— Добре. Спенсър ще ми е свидетел. Искам петдесет милиона да бъдат дарени на Института по невробиокибернетика. Ще дам подробностите за използването им на Спенсър, той ще ти ги предаде.
— Добре.
Скоупс затрака бързо по клавиатурата. След малко се обърна към Левин:
— Изпратих нареждания на Спенсър да предаде цялата картотека на цифросвета заедно с бележките ми за езика С3 на Института по невробиокибернетика. В замяна на дарението ми те ще трябва да поддържат компютърния образ на Монегън Айлънд вечно и да осигурят достъп до него на всеки, който се интересува.