Сянката на Ендър

— Прекалено много си залагала на бойните си умения.

— И на тези на Ендър. Тогава и двамата бяхме страхотно добри и в отлична форма. И знаеш ли какво? Според мен Ендър разбра какво целя и единствената причина да не се присъедини към мен беше ти.

— Аз ли?

— Той те видя как се хвърли презглава в цялата работа. Щяха да те смелят от бой, това беше ясно. Трябваше да избегне насилието. Което означава, че заради теб на другия ден му направиха засада и тогава наистина беше в опасност — Ендър беше съвсем сам и нямаше кой да го подкрепи.

— И защо не ми обясни това по-рано?

— Защото ти единствен освен Ендър знаеше, че му глася капан, а тогава изобщо не ми пукаше какво мислиш ти, нито пък сега ме е грижа за това.

— Планът ти е бил глупав — заяви Бийн.

— Все е бил по-добър от твоя — възрази Петра.

— Е, предполагам, че от гледна точка на случилото се впоследствие така и няма да разберем колко глупав е бил твоят план. Но поне сме сигурни, че моят не е ставал за нищо.

Петра му се усмихна колебливо, само за миг.

— Сега имаш ли ми вече доверие? Можем ли да възродим дългогодишната си задушевна дружба?

— Знаеш ли какво, Петра? Не си струва да хабиш всичката тази враждебност по мен. Всъщност е крайно неразумно от твоя страна изобщо да опитваш. Защото тук нямаш по-добър приятел от мен.

— О, така ли?

— Да, така. Защото аз единствен от всички тези момчета съм избирал момиче за свой командир.

Тя се умълча и се втренчи в него с недоумение, а после каза:

— Отдавна съм преживяла факта, че съм момиче.

— Но те не са. И ти го знаеш. Знаеш, че това непрестанно ги притеснява — ти всъщност не си „наше момче“. Да, те са ти приятели — поне Динк е — и всички те харесват. Обаче в цялото училище имаше колко… десетина момичета? И освен теб никоя от тях не беше първокласен войник. Те не те приемаха насериозно.

— Ендър ме приемаше — възрази Петра.

— Както и аз — додаде Бийн. — Всички останали знаят какво се случи в коридора, нали се сещаш? Не е тайна за никого. Но знаеш ли защо не са водили този разговор с теб?

— Защо?

— Защото всички са те сметнали за малоумната, дето така и не е разбрала, че заради нея за малко да размажат Ендър на пода. Аз единствен те уважавах достатъчно, за да разбера, че ти никога не би допуснала случайно такава тъпа грешка.

— И сега какво, поласкана ли трябва да се чувствам?

— Би трябвало да престанеш да се държиш с мен като с враг. Ти си аутсайдер в тази група почти колкото мен. И ако става въпрос за действителен двубой, имаш нужда от някого, който те взема толкова насериозно, колкото се вземаш ти самата.

— Спести ми услугите си.

— Тръгвам си.

— Време беше.

— Когато обмислиш по-добре всичко това и разбереш, че съм прав, не си длъжна да ми се извиняваш. Видях как плака за Поук, значи сме приятели. Ти можеш да ми имаш доверие. Аз — също. И това е всичко.

Тя понечи да му изтърси нещо язвително на раздяла, затова той побърза да излезе. Такава си беше Петра — трябваше да се прави на печена. Бийн нямаше нищо против. Той знаеше, че са си казали онова, което имаха за казване.