Смарагдовият лебед

Анри я привлече на каменната пейка, взе я в скута си и започна да я милва с коравите си, мазолести ръце, които въпреки това бяха нежни и внимателни. Мод покри брадата му с бързи леки целувки, докато вдъхваше дълбоко аромата на земя, който се излъчваше от косата и кожата му. Тя мислеше за Миранда. Сестра й знаеше всичко за любовта и явно й доставяше удоволствие да се люби с графа. Тя въздъхна отново и се предаде на възбудата. Притисна се с копнеж към Анри, усети коравото парче плът, което се триеше в бедрата й, наслади се на допира до горещата му кожа, на настойчивите движения, с които ръцете му си пробиха път към гърдите й. Зърната им веднага набъбнаха и цялото й тяло се разтрепери от наслада. Мъжките длани бяха толкова силни, толкова завладяващи. Последната й ясна мисъл беше, че сестра й твърде дълго бе пазила за себе си знанието за тези чувствени радости.

Анри предприе последен насилствен опит да обуздае желанието си, но страстната реакция на Мод унищожи и последните остатъци от самообладанието му. Тя нагоди тялото си към неговото с такава лекота и готовност, сякаш двамата бяха създадени един за друг. Ръцете й трескаво вдигнаха пречещите й поли. Телата им се сляха посред бъркотията от крайници и копринени фусти и викът на Мод беше по-скоро от изненада, отколкото от болка. Нито един от двамата не забеляза как закопчалката на смарагдовата гривна се счупи и скъпоценното украшение се плъзна в процепа на дъските. Мод бе понесена от вихъра на страстта и забрави всичко около себе си.