Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Огледа се. Слънчевите лъчи се бяха преместили на няколко сантиметра по-навътре. Видя Честър Стоун. Безучастен. Мерилин трепереше. Лицето на Къри бе пребледняло. Дишаше тежко до нея на канапето. Онзи с пушката беше напълно спокоен. Тони я гледаше втренчено. Хоби галеше куката си с добре гледаната си лява ръка и чакаше усмихнат. След това се обърна към затворената врата. Представи си как се отваря с трясък и на прага се появява Ричър. Искаше й се да го види наистина. Искаше й се повече от всичко друго.
— Добре — прошепна след малко. — Ще му се обадя.
Хоби кимна.
— Кажи му, че ще бъдем тук още няколко часа, но да побърза. Иначе няма да те види никога повече. След половин час с теб ще се срещнем в банята.
Джоди потрепери, оттласна се от масата и стана. Краката й бяха изтръпнали, не чувстваше раменете си. Хоби дойде при нея, улови я за лакътя и я поведе към вратата.
— Това е единственият телефон тук — каза той, когато стигнаха до преградата в приемната. — Не обичам телефоните.
Седна на стола, натисна девет с върха на куката и й подаде слушалката.
— Приближи се, за да чувам какво ти казва той. Мерилин вече ни измами и няма да го допусна втори път.
Накара я да се наведе и да приближи главата си до лицето му. Замириса й на сапун. След това Хоби извади малкия револвер, който Тони бе пуснал в джоба му, и го опря в ребрата й. Джоди задържа слушалката малко настрани от ухото си, за да може да чува и той, след това огледа апарата. Имаше множество бутони. Сред тях един, с който автоматично се набираше полицията, 911. Поколеба се за секунда и набра домашния си номер. Телефонът позвъни шест пъти. Шест дълги мъркания. След всяко Джоди се молеше: Хайде, обади се. Обади се! Чу обаче собствения си глас от телефонния секретар.
— Не е там — каза тя.
Хоби се усмихна.
— Много жалко.
Тя стоеше до него леко приведена, вцепенена от ужас.
— Мобилният ми телефон е у него — каза тя. — Бях забравила, че му го дадох.
— Добре. Натисни девет.
Джоди натисна вилката, после девет и набра номера на мобилния си телефон. Позвъни четири пъти. Четири силни, нетърпеливи електронни писукания. Обади се, обади се, обади се… молеше се тя след всяко. След това чу щракване.
— Ало? — каза той.
Джоди въздъхна облекчено.
— Здрасти, Джак.
— Хей, Джоди, какво става?
— Къде си?
Даде си сметка, че гласът й звучи нервно. Ричър не отговори веднага.
— В Сейнт Луис, Мисури — отговори той. — Кацнах преди малко и сега съм във военния архив, където бяхме. Наложи се да дойда спешно.
Джоди изохка.
— В Сейнт Луис!? — Устата й пресъхна.
— Добре ли си? — попита я той.
Хоби се наклони и доближи устни до ухото й.
— Кажи му да се върне в Ню Йорк веднага — прошепна той. — Да дойде право тук колкото може по-бързо.
Джоди кимна нервно, а Хоби притисна револвера още по-силно в ребрата й.
— Можеш ли да се върнеш? — попита тя. — Тук… имам нужда от теб, така да се каже. Колкото можеш по-бързо.
— Имам билет за шест часа — отговори Ричър. — Ще съм там към осем и половина. Това добре ли е?
Джоди почувства, че Хоби се усмихва до нея.
— Можеш ли да дойдеш по-рано? Може би веднага?
Някъде край него се чуваха гласове. Джоди предположи, че е майор Конрад. Спомни си кабинета му — тъмно дърво, протрита кожа, слънцето, напичащо през прозореца.
— Веднага? — попита той. — Ами… да, струва ми се. Мисля, че ще мога да дойда след около два часа, но зависи от полетите. Къде си ти?
— Ела в Световния търговски център, южната сграда, осемдесет и осми етаж.
— Може да има задръствания по улиците, затова ме чакай след два часа и половина.
— Чудесно — каза тя.
— Всичко наред ли е там? — попита Ричър.
Хоби вдигна револвера пред очите й.
— Да, всичко е наред — отговори тя. — Обичам те.
Хоби се протегна и натисна вилката с върха на куката. Линията прекъсна и се чу сигналът. Джоди остави слушалката на мястото й бавно, внимателно. Чувстваше се съкрушена от ужас и разочарование, наложи се да се подпре с едната ръка на масата, за да не загуби равновесие. Другата, увиснала над телефона, трепереше.
— Два часа и половина — каза Хоби с престорено съчувствие. — Изглежда, кавалерията няма да дойде навреме, за да ти помогне.
Той се засмя и прибра револвера в джоба си. Стана от стола, стисна ръката, върху която Джоди се подпираше, и я задърпа към кабинета. Тя се вкопчи в бюрото. Хоби я удари със заоблената част на куката по слепоочието. Джоди се пусна от масата и падна, а Хоби я задърпа към вратата, изправи я на крака и я блъсна в кабинета. Джоди падна върху килима, а той затръшна вратата.