Графиня дьо Монсоро

— Е, какво ще кажеш за това? — попита принцът, след като Бюси два пъти прочете писмото.

— Ще кажа, че на вас добре ви служат, монсеньор.

— Тоест, напротив, че ме предават.

— Да, вярно, забравих какво беше след това.

— Да ме излъже мен! Мерзавец! Той ме накара да повярвам в смъртта на жената…

— Която е откраднал от вас. Наистина подла постъпка — отбеляза Бюси, без да скрива иронията в гласа си. — Но господин дьо Монсоро има оправдание — той се е влюбил.

— Мислиш ли? — каза принцът с недотам добра усмивка.

— Проклятие! — отговори Бюси. — По повод на това нямам свое мнение. Ще мисля така, както вие считате.

— А какво би направил ти на мое място? Не, почакай, първо ми разкажи как е действал той.

— Той е убедил бащата на младото момиче, че сте я похитили вие. Предложил му своите услуги и се явил в замъка Боже с писмо от барон дьо Меридор. Приближил се с лодка под прозорците на замъка и откарал пленницата със себе си. А след това я затворил в онази къща, която вие знаете, и със заплахи я принудил да се венчае с него.

— Нима това не е подло вероломство! — изкрещя херцогът.

— Да, но прикрито от вашето собствено вероломство — отговори Бюси с присъщата си смелост.

— Ах, Бюси… Ще видиш как ще отмъстя.

— Бие да мъстите? Престанете, монсеньор, не се унижавайте дотам.

— Защо?

— Принцовете не отмъщават, монсеньор, те наказват. Вие ще разобличите подлостта на този Монсоро и ще го накажете.

— По какъв начин?

— Като направите щастлива Диана дьо Меридор.

— Нима това е по силите ми?

— Разбира се.

— И какво може да се направи?

— Да й се върне свободата.

— Я обясни!

— Няма нищо по-просто — бракосъчетанието е било насилствено, следователно то не е действително.

— Прав си.

— Заповядайте да разтрогнат брака и ще постъпите като истински благородник и благороден принц, монсеньор.

— Виж ти — каза с подозрение в гласа принцът. — С какъв жар само! Изглежда, ти самият си заинтересован от тази работа, Бюси?

— Аз ли? По-малко от всичко на света. Интересува ме само това да не може да се говори за мен: този е Луи дьо Клермон, граф дьо Бюси, който служи на един вероломен принц и безчестен човек.

— Е добре, ще видиш ти. Но как да се разтрогне този брак?

— Много просто. Достатъчно е да се обърнете към бащата.

— Барон дьо Меридор?

— Да.

— Но нали той е далече.

— Той е тук, монсеньор, тоест в Париж.

— При тебе?

— Не, при своята дъщеря. Поговорете с него, монсеньор, накарайте го да разбере, че може да разчита на вас. Нека види в лицето на ваше височество не онзи, когото е виждал досега, не врага, а покровителя, и тогава той, който днес проклина вашето име, ще ви обожава като добър гений.