Пентаграм

И днеска всичко почна, когато мама простря на задния чардак телевизора. Тя му е избродирала по краищата на медийното платно едни красиви первазчета с целуващи се гълъбчета – не ти е работа! Та върху това еднометрово килимче започнаха да се редят образи и звуци от света и всички други разговори затихнаха.

„Вече трета седмица боевете по поречието на река Замбези продължават с променлив успех на прогресивните европейски сили. Най-голям напредък имаха частите на Тринадесети трансилвански корпус „Вампирите“, но откак замбийските диктатори поканиха на помощ наемници от Хаитянската зомбармия, нещата се усложниха. Възникнаха проблеми с прехраната на трансилванските командоси, които са съвсем естествени, като се има предвид метаболизмът на нашите „червени каски“. Умиротворителният ход на обединените европейски сили се затруднява и от намесата на отделни групи от местното терористично движение „Патриотичен фронт на черните магьосници“. На екрана се мярнаха демонстранти с плакати: „ЕВРОПИЙЦИ, ВЪН ОТ АФРИКА“.

– Че к’во им пречат толкова зомбитата на трансилванците бре, Койчо? Я с какви армии се справиха преди две години. – Тате винаги пита чичо Койчо, щото той е учен и много знае.

– Зомбито, Паро, е много особено нещо. Колкото да го гърмиш, няма файда, и да го хапеш – също, каква кръв да пият вампирите, като они нямат нито капка. Познавах един чех – беше им зъболекар, вампирски де – специализант по предни зъби, вика, много се грижат за кариесите си, вика, вампирите не са пациенти, а истинско удоволствие. Възпитани хора! – добавя поучително чичо Койчо и набожда нова кисела краставичка.

– Педерасти! – изръмжава ненадейно вуйчо Грую, той като дойде на пет сутрешни ракии, винаги му се привиждат наоколо някакви педерасти.

– Трай бе, Грую – срязва го тате. – Сега ни е паднало да научим нещо от Койча, кога пак ще ни дойде на гости…

Вуйчо махва безнадеждно с ръка и я протяга към нова чашка с ракия.

– Та викаш, Койчо, вампирите възпитани, а?

– Абе то, ние тук к’во знаем за възпитанието?!? Они са едни маниери, една етика, един фюнес, същински джентълмани!

Тате печално изпъшква и подхваща:

– Абе Европата си е Европа, културата си е култура, к’во да каеш?!

– Койчо, бе – надига се треперливият глас на дядо. – К’во ще каеш за руснаците, бре, що така тия хора, все проблеми с тях бе, Койчо?

– Диви и непонятни души са това русите, дядо – кисело отвръща чичо. – Марсианците дойдоха при тях като брат по разум при брата по разум, сключиха законен договор с правителството им! Доставиха им технологии и неограничени количества зелена водка! И срещу това им искат само по една пинта кръв на месец от човек! На тях обаче сигур водката не им харесала! Въстания! Партизански отряди! Сега и тези, дето завладяха склада с водородни бомби в Урал! Няма да си седнат на задниците тия хора. Третото пришествие било настанало!!! Все нещо не им е в ред…

– Е, пък може да не им понася на родна земя толкова чуждопланетни мутри… – плахо се опитва да възрази тате.