Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Хората на Евгений разузнаваха в продължение на десет минути из фоайето на хотела, за да се уверят дали там няма агенти на ФСБ-2. След като не откриха нито един, дадоха сигнал на боса си. Евгений, облечен в дълго зимно палто като тези, които носеха хората му, влезе в хотел „Москва“ заедно с едно семейство, водено от навъсен екскурзовод на „Интурист“. Докато той водеше семейството към рецепцията, Евгений се насочи право към „Метропол“, за да се увери, че човекът на средния стол, когото бръснеха, наистина е Борис Карпов. Веднага щом бръснарят вдигна кърпата от лицето на Карпов, Евгений се обърна и даде знак на своя човек, застанал до въртящата се врата. Той от своя страна даде знак на Маслов, който излезе от черното БМВ, паркирано пред хотела, прекоси тротоара и тръгна нагоре по стълбите.
Още щом се появи през въртящата се врата, Евгений и хората му преминаха към действие, точно както беше планирано. Двамата мъже застанаха от двете страни на входа на „Метропол“. Нямаше друг вход.
Евгений влезе вътре, извади своя „Макаров“ и с цевта даде знак на двамата мъже веднага да се разкарат. После насочи дулото на пистолета към клиентите, които подстригваха, за да подскаже на тях и на бръснарите да не мърдат. Кимна с глава и Маслов влезе.
— Карпов, Борис Карпов — каза Маслов с готов за стрелба пистолет, — разбрах, че сте ме търсили.
Карпов отвори очи. Погледна за миг Маслов.
— Мамка му, ама че неудобно се получи.
Маслов се ухили насреща му.
— Само за вас.
Карпов вдигна ръка изпод престилката. Бръснарят отдръпна бръснача от бузата му и отстъпи назад. Карпов погледна от Маслов към Евгений и към двамата въоръжени мъже, които в този момент се показаха на вратата.
— Изглежда, че ситуацията не е добра за мен, но ако ме изслушате, мисля, че можем да се споразумеем.
Маслов се засмя.
— Я чуйте това, неподкупният полковник Карпов се моли за живота си.
— Просто съм прагматичен — каза Карпов. — Скоро ще оглавя ФСБ-2, защо да ме убивате? Ще бъда чудесен приятел, от когото можете да имате полза, не сте ли съгласен?
— Единственият добър приятел е мъртвият — рече Маслов.
Той се прицели в Карпов, но преди да дръпне спусъка, една експлозия го отхвърли назад. В престилката на Карпов се появи дупка от изстреляния куршум. Той я хвърли в същия момент, когато другите двама клиенти — агенти на ФСБ-2 под прикритие — стреляха през своите престилки. Двамата помощници на Евгений паднаха. Той уби един от хората на Карпов, но през това време полковникът стреля три пъти в гърдите му. Все още с пяна за бръснене по лицето, Карпов отиде към мястото, където Маслов лежеше на покрития с черни и бели плочки под.
— Как се чувстваш? — Той насочи пистолета към лицето на Маслов. — В края на една ера, нали? — И без да чака отговор, натисна спусъка.
Мойра отвори очи след сън, който бе продължил като че ли дни и дори седмици, и видя лицето на Беренгария Морено.
Тя й се усмихна, но усмивката не можеше да скрие безпокойството й.
— Как се чувстваш?
— Все едно че ме е ударил влак. — Левият й крак беше напълно гипсиран и висеше на екстензия така, че долният му край да е над нивото на главата.
— Изглеждаш много добре, миличка — рече закачливо Беренгария и целуна леко Мойра по устата. — Долу съм докарала частна линейка, която ще ни заведе обратно в хасиендата. Една медицинска сестра, която ще бъде непрекъснато на твое разположение, и един физиотерапевт вече се настаниха в стаите за гости.
— Не трябваше да правиш това. — Беше глупаво, че го каза. Добре че Беренгария беше достатъчно тактична и не се обиди.
— Ще трябва да свикнеш да ми викаш Барбара.
— Знам.
После тонът на Беренгария се промени, гласът й стана по-нежен и тя се наведе по-близо над Мойра: