Страхът на мъдреца (Част I)

Лицето му пламтяло и той се почувствал глупаво.

— Ние самите сме тръгнали към Беленай — обяснил Терис. — Искаш ли да дойдеш с нас?

За момент погледът на Сеоп светнал, но после помръкнал.

— Ще съм ви само в тежест. Дори и един просяк си има своята гордост.

— На нас от Едема ли ще разправяш за гордостта? — засмял се Терис. — Не ти предлагаме от съжаление. Предлагаме ти, защото принадлежиш към нашия род, и бихме искали да ни разказваш десетки нови истории през идните години.

— Моята кръв не е като вашата — поклатил глава просякът. — Не съм част от вашия род.

— Какво общо има това? — попитал Терис. — Ние от Рух сами решаваме кой принадлежи към нашия род и кой — не. Ти си един от нас. Огледай се и ще видиш, че не те лъжа.

Сеоп погледнал лицата на хората, които го заобикаляли, и видял, че Терис казва истината.

И така старецът останал и живял с тях дълги години, преди пътищата им да се разделят. Видял много неща и разказал много истории, от които всички станали по-мъдри.

Това наистина се е случило, макар да е станало преди доста години и на много километри от тук. Чувал съм историята от устата на хората от Едема Рух и затова знам, че е вярна.