Ключът на страшния съд

Уолас кимна.

— И заедно със смъртоносен патоген образува изключително силна комбинация. Биологично оръжие и противодействие.

— И познанието е било предадено от египтяните на келтите, а от тях — на ранната Църква. И в крайна сметка е било запечатано и скрито тук.

— Но това не е единственото познание, предадено по тази историческа линия. — Уолас се обърна към келтския кръст. — Открай време археолозите спорят как египтяните са издигнали пирамидите си и са ги ориентирали така прецизно по посоките на света. За целта им е трябвал много точен инструмент за измерване.

Грей погледна кръста с нови очи. Възможно ли бе именно той да е такъв инструмент?

Зад тях Рейчъл изненадано ахна. Беше останала при ковчега. Двете със Сейчан се бяха навели над тялото и бяха отворили книгата в ръцете на светеца.

— Името вътре — мрачно рече Сейчан. — Маел Маедок.

— Свети Малахия — съгласи се Рейчъл. Прелисти страниците на книгата. — Това е дневникът му. Вижте числата и латинския текст…

Погледна Грей.

— Това е оригиналното пророчество на Малахия за папите. Написано от собствената му ръка. — Гласът й стана по-остър. — Но тук е записано много повече! Вижте колко много страници. Мисля, че дневникът съдържа стотици други пророчества. Откровения, за които Църквата не споменава нищо.

„И може би с право“, помисли си Грей. Църквата сигурно е била уплашена достатъчно от пророчеството за папите и предсказанията за края на света. Нищо чудно, че дневникът е бил скрит.