Кръстът

Подобно на всички синове на Ерлен Никулаусьон, и Гауте беше много щедър. Според Кристин братята му имаха твърде широки пръсти, бяха направо разсипници, ала Гауте се трудеше неуморно и не проявяваше придирчивост. Стигаше му да има най-добрите кучета и соколи, не настояваше животът му да се различава от живота на обикновените селяни в долината. Когато в имението пристигаха гости, Гауте ги посрещаше приветливо и гощаваше богато скитащите просяци. Майка му одобряваше такова гостоприемство. Ето така е редно да постъпва един порядъчен стопанин, мислеше си тя, така трябва да живее всеки почтен господар в родния ми край: да създава блага, да не пилее нищо нахалост, но и да не пести, когато любовта към Бог и към бедните и дългът му да съхрани родовата си чест му повеляват да раздава с пълни шепи.

Кристин забеляза, че Юфрид предпочита съпругът й да се среща само с богатите си приятели и знатните роднини. Гауте обаче нямаше намерения да се съобрази с това желание на жена си. Опитваше се да поддържа приятелски отношения и със старите си другари. Юфрид ги наричаше „другари по чашка“ и Кристин се досети, че синът й явно е имал още по-буйна младост, отколкото е предполагала. Но след като Гауте се ожени, старите му приятели не идваха в дома му без покана. Досега не се беше случвало стопанинът да отпрати бедняк, без да му е помогнал, ала в присъствието на Юфрид Гауте се въздържаше да проявява щедрост. Осмеляваше се да дава богати дарове само зад гърба й, а много малко неща убягваха от зоркия й поглед.

Кристин усещаше, че Юфрид ревнува от нея. Старата стопанка на „Йорун“ се радваше на безусловната синовна обич и доверие на Гауте още откакто синът й беше болнаво дете и се люшкаше между живота и смъртта. Кристин забелязваше раздразнението на снаха си, когато Гауте сядаше при майка си, допитваше до нея по някой въпрос или я молеше да му разкаже някоя история както едно време. Ако мъжът й се застоеше дълго в старата къща при Кристин, Юфрид винаги намираше повод да се отбие там…