Избрах теб

Фийб винаги беше в добро настроение и всички, освен агентите на спортистите, обичаха да работят с нея. Ставаше нервна само когато се преговаряше за заплати.

Вече целият свят знаеше колко умна е Фийб и тя не можеше да играе сценките с безмозъчната женичка. Дан беше притеснен, че тя бързо си извоюва репутацията на един от най-проницателните финансови директори в Националната футболна лига, което не означаваше, че няма намерение да я изненада, когато изтече договорът му през тази есен. Диамантената огърлица, която смяташе да й подари за раждането на следващото им бебе, щеше да й излезе през носа.

Не бяха говорили много по този въпрос, но и двамата знаеха, че това ще бъде последният му договор със „Старс“. Момичетата растяха и жестоката седемдневна работна седмица през сезона започваше да го отблъсква. Вече беше хвърлил око на един симпатичен малък отбор от трета дивизия, към един колеж в окръг Дюпейдж.

Усмихна се, като се сети за погледа, който му изпрати Фийб щом я целуна, точно преди да се измъкне от къщи за тази нощна разходка. Тя седеше на пода във всекидневната, облечена с един от старите му анцузи, който се опъваше около кръглия й корем и играеше на банички с момичетата. Те непрекъснато се опитваха да сграбчат гривните й или пък я дърпаха за косата.

Тази вечер щеше да вдигне този анцуг чак до брадичката й и да говори куп момичешки работи на корема й. Не му пукаше от шегите й. Приятно му беше да си има дъщери и се надяваше да има още една.

Спря се и се загледа към фермерската къща. Близначките бяха на две и половина — малки, палави, русокоси ангелчета, които успяваха да се набъркат в почти толкова неприятности, колкото и майка им.