Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
— Нека Кругликов да отиде на вилата му, в жилището, да преобърне всичко. Нека търси… И още, решихме с Костя да изпратим Слава да се свърже с Богданов чрез Интерпол. Ще използваме услугите на частното ченге. Можеш да съобщиш на този безделник… Добре, върви…
Турецки се върна в стаята, където продължаваше разпитът на Бай, поседна край масата, изчака паузата и извади от джоба си полученото още вчера постановление за обиск в жилището на Бай и задържането му под стража. Протегна го на Виталий Александрович и го помоли внимателно да се запознае с този документ, подписан от заместник главния прокурор Меркулов.
Бай зачете и се изуми:
— Още вчера ли?! — изрече накрая, а Турецки сви рамене:
— Както виждате.
— И вие?
— Да — кимна Турецки. — Представяте ли си от колко глупости щях да ви избавя, ако бях ви връчил това постановление още вчера. Така, днес ще направим обиска у вас, не се сърдете. А после ще решим дали да ви арестуваме, или…
— Защо така изведнъж и арест? Та аз за нищо!… А какво означава вашето „или“?
— Не бързайте, Виталий Александрович. Съвсем ли за нищо? Все пак има едно-друго. Например „картинките“ на Юон и на други руски художници от началото на века. Взели сте ги със заплаха от една вдовица, станало е с помощта на Беленки, а вие сте дали гаранция и залог от четиристотин хиляди долара. Картините загиват в чужбина. Но лично аз ви обещавам, че ще намеря нещо значително.
И Саша отново забеляза как започна да се мокри ризата на Бай. Вече независимо от волята му. Скапаното тяло е по-чувствително от тренирания мозък. Организмът на Бай го демонстрираше.
Вторник, 18 юли, през деня
47.
Националното бюро на Интерпол за Руската федерация се намираше в района на метро „Нови Черьомушки“.
Началникът на бюрото подполковник Виктор Александрович Милников чакаше следователя Турецки според уговорката. Бе висок и строен човек, абсолютно импозантен, никак не изглеждаше стар по външност, а слепоочията му сребрееха. Как иначе, нали е представител на държавата в организация, в която влиза едва ли не целият свят. Сто и петдесет страни — това говори за много неща. Милников бе облечен и по съответния начин: с великолепен сребристосив костюм, шит по поръчка, стоеше му като на манекен. „Това се казва мъж!“ — помисли Турецки с приятна завист към него. И дори папийонката му пасваше добре, макар според Саша да не отговаряше много на предназначението на тази кантора.
Представиха се. Виктор Александрович посочи с трениран жест удобното дълбоко кресло от светложълта кожа близо до нисичка кръгла стъклена масичка, почака гостът да седне и се отпусна в креслото отсреща. Пръв заговори Милников като домакин:
— С кола ли сте?
— Да, със служебната. Аз съм само пътник, имам шофьор.
— Още по-добре — открито се усмихна Милников, стана леко, без да докосва с ръце креслото, отиде до голямата секция и отвори вратичката на бара. Взе две кристални чаши и бутилка коняк, а също чинийка с нарязан и посипан с пудра захар лимон, върна се на масичката, сложи всичко и седна. Сетне спокойно, сякаш да не възрази Турецки — а той не възнамеряваше да възразява, — наля в едната чаша, в другата, подаде я на госта, взе своята и с думите: „За доброто запознанство“, отпи малка глътка. Отметна глава на облегалката, разположи сплетените си дълги пръсти върху коленете и рече:
— Сега ви слушам внимателно.
Конякът бе ароматен и Саша с удоволствие отпи половината чаша, а после сложи в устата си резенче лимон.
— За първи път съм във вашата…
— Кантора — подсказа усмихнато Милников.
— Организация — също с усмивка уточни Саша. — Затова, ако позволите, първо ще разкажа за моите неприятности, а вие ще подскажете на каква помощ можем да разчитаме от ваша страна.
— На вашите услуги, колега. Аз също съм юрист. Но завърших юридическия след Костя Меркулов. Познаваме се от аспирантурата. Той ми се обади, как е самочувствието му?
— Ако не бяхме ние… — Саша почеса с кутре върха на носа си и Милников прихна.
— Точно! Да, както ми казваше неотдавна един познат артист, животът ще е сносен, ако нямаше спектакли, репетиции и ти носят заплатата вкъщи!… Познавам Меркулов. Щом е жив и здрав, слава богу. Какво ви безпокои?