Написано с кръв [bg]

— Издухай се хубаво.

Сю тихичко се изсекна и попи сълзите по лицето си.

— Извинявай.

— Не се извинявай. — Ейми прибра в джоба си подгизналата копринена топка. — Хубаво е да си поплачеш.

Сю започна полека-лека да се съвзема и Ейми се зачуди какво ли предстои. Защо ли я беше повикала? За да почерпи сила от нейното съчувствие и морална подкрепа? Или да й помогне да осъществи конкретен план? Каквото и да беше имала предвид, Ейми бе готова да й помогне. Сега, след като поотмина първото й изумление от новината за абсурдния и скандален фотомонтаж, изведнъж осъзна как самата тя кипи от гняв заради Сю.

— Искаш ли да направя нещо?

— Само да почакаш тук, докато си дойде.

— Разбира се. — Ейми си представи как ще побеснее Браян, ако на път за вкъщи случайно види последния информационен бюлетин на таблото за съобщения. Той по природа беше патологичен лицемер, но сега способността му моментално да преиначава всичко, което го злепоставя, определено щеше да се изправи пред най-сериозното си предизвикателство. А човек, който е свикнал да се самозалъгва, принуден да застане пред истината за себе си, можеше да реагира по ужасно опасен начин. При това рискът не засягаше единствено осмелилия се да каже горчивата истина.

— Да не се боиш, че ще омекнеш и ще го пуснеш да влезе? Затова ли искаш да остана?

— Не — отговорът на Сю дойде от кухнята, където пълнеше буркан с вода, в който да си мие четката за рисуване. Върна се и остави буркана на масата, после запали лампата. — Просто искам да не съм сама.

— Дали ще се разбеснее?

— Само вътрешно.

Именно Ейми забеляза Браян първа — по-рано от очакваното, — видя го да слиза от колата и да прекосява с тежки стъпки Площада. Сю вече бе приключила с подреждането на сцената, представяща спокойна творческа атмосфера, сред която тя работи и не иска да бъде обезпокоявана — сцената, която Браян видя през прозореца на всекидневната.

Ейми задържа дъх, когато в отговор на неговото настоятелно чукане Сю бавно се изправи, взе някакъв плик и излезе от хола, а после се върна и също така бавно дръпна пердетата.

Макар Сю да направи всичко спокойно и напълно овладяно, Ейми забеляза как главата й стоеше изкривена назад под необичайно остър ъгъл. Предположи, че приятелката й се страхува да срещне погледа на Браян, но грешеше. Всъщност Сю гледаше нагоре не от страх, а водена от твърдото убеждение, че ако дори веднъж погледне в очите мъжа си, няма да успее да се спре и ще забие юмрук в тъпото му лице направо през стъклото на прозореца.