Пламъци в рая

Земетресение повали Корди и Тръмбо на каменния под. Дори огромният глиган спря и опита да се закрепи на малките си копитца. Изръмжа силно през рамо към хавайката.

— Проклета кучка. Казах ти, че нямаш власт тук. След малко ще те оправя и теб.

Байрон Тръмбо и Корди чуха тътена, преди да усетят жегата. Нещо се спускаше по тунела към тях със скоростта и шума на товарен влак. Внезапно стените се озариха в оранжево.

— Лава! – изкрещя Тръмбо и се обърна да бяга. Но нямаше време.

Камапуа’а се засмя и обърна задника си към Пеле.

— Прави каквото щеш, кучко. Те ще умрат от моите зъби, преди огънят ти да ни достигне. – Изръмжа и скочи към Корди.

Корди вдигна бутилката, в която беше затворила духа на Елинор, и я отпуши. Духът на Елинор излезе от нея като спирала от дим.

Глиганът спря рязко. Другите призраци се завихриха и започнаха да пърхат около тях, смутени от приближаващата лава. Оранжевото сияние се засилваше, жегата беше ужасна.

— Махай се! – изрева глиганът към призрака на Елинор, който се вихреше между него и Корди. Между озъбената зурла и лицето на Корди имаше по-малко от крачка разстояние, но призрачната форма се усукваше и блокираше настъплението на глигана.

— Забранено ти е да се бориш с нея – каза немощно Корди. – Пеле заповяда така.

Камапуа’а изръмжа страховито и от тавана на пещерата се посипаха скални късове. Глиганът се извъртя и се втурна към стъписания Байрон Тръмбо. Сиянието на приближаващата лава озаряваше пещерата като оранжев фенер.

Призракът на Елинор се стрелна като живак и се изпречи между чудовището и мъжа. Камапуа’а отново спря рязко, защото не можеше да наруши ненарушимото капу на богинята Пеле. Обърна се пак към Корди, която беше останала без защита. Лавата вече се виждаше зад нея, изливаше се зад завоя на тунела като цунами от стопена скала.