Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
И тогава чу вик. Женски глас. Крещящ разярено.
— ХЕЙ! ТОВА Е МОЯТА ПРОКЛЕТА КОЛА!
Клео хукна надолу по улицата, кръвта й кипеше. Беше достатъчно ядосана, че старателно планираната й вечер, бездруго объркана от неочакваното пътуване на Рой до Лондон, беше окончателно и безвъзвратно провалена от повикването да вземе тялото на стар пияница от една спирка в Пийсхейвън. А сега, когато видя някаква малоумна отрепка с качулка да се опитва да й открадне колата, беше готова да му откъсне ръцете и краката.
Вратата на колата се затръшна. Тя чу как се включи двигателят. Стоповете светнаха. Сърцето й се сви. Копелето се измъкваше. И тогава, точно когато се изравни с волвото, паркирано зад нея, цялата вътрешност на мориса внезапно се озари от ярко избухване, като че ли включиха огромна крушка.
Не последва взрив. Никакъв звук от експлозия. Просто кабината се изпълни с тихи, подскачащи пламъци вътре в нея. Като светлинно шоу.
Тя спря, шокирана в почуда дали закачуленият малоумник не беше просто вандалин, който умишлено я беше запалил. Само че той все още беше вътре в колата.
Тя се хвърли към шофьорската врата и видя отчаяното му изпито лице на прозореца. Той се бореше с дръжката на вратата и я натискаше с цяло тяло, а тя като че ли беше заяла, после заблъска лудо прозореца на вратата с юмрук, като я гледаше с умоляващи очи. Тя видя, че качулката му се беше запалила. И веждите. Усещаше вече и горещината. В паника посегна към дръжката на вратата и дръпна, но тя не поддаде.
Внезапно до нея изникнаха двама полицаи с комбинезони и защитни жилетки, единият набит, с обръсната глава, по-високият подстриган канадска ливада.
— Моля, отдръпнете се, госпожо — каза набитият. Той хвана дръжката с две ръце и започна да я тегли, докато вторият заобиколи тичешком колата и се опита да отвори другата врата.
Вътре фигурата с пламналата качулка въртеше диво глава, с лице, изкривено от ужас и болка, а кожата му ставаше на мехури пред очите им.
— Отключи вратата, Скункс, за Бога, отключи вратата! — крещеше набитият.
Фигурата вътре говореше нещо.
— Това е моята кола! — Клео скочи напред и мушна ключа в ключалката, но той отказа да се завърти.
Полицаят опита за миг, после се отказа и извади палката си.
— Отстранете се, госпожо — каза той на Клео. — Веднага се отдръпнете!
После удари силно прозореца и го спука. Удари отново и почерняващото стъкло се нагъна. И отново, проби го с юмрук, обсипвайки със стъкла пищящия вътре човек, без да обръща внимание на пламъците, които изскочиха от прозореца, гъстия черен дим и задушливата миризма на горяща пластмаса. Хвана рамката на прозореца и бясно задърпа вратата.
Тя не поддаваше.
Тогава поемайки дълбоко въздух, полицаят се наведе през прозореца в горящия ад, хвана човека и с помощта на колегата си бавно, твърде бавно, както се стори на Клео, измъкнаха през прозореца горкия пищящ нещастник и го сложиха да легне на улицата. Дрехите му горяха. Тя видя как горят връзките на маратонките му. А той се гърчеше, мяташе, стенеше в ужасни болки, каквито тя не беше виждала досега.
— Търкулнете го! — изкрещя Клео, като се мъчеше отчаяно да направи нещо, за да му помогне. — Търкулнете го, за да угасите пламъците!
Двамата полицаи коленичиха, кимайки с глава, и го търкулнаха, после още веднъж и още веднъж, по-далеч от горящата кола, като набитият не обръщаше внимание или не забелязваше собствените си изгорени вежди и обгорено лице.
Горящата качулка се беше стопила по лицето и главата на жертвата, стопените шушкави панталони обгръщаха краката му. През вонята на горяща пластмаса Клео изведнъж долови съблазнителна миризма на свинско печено, преди да я залее отвращението, след като осъзна откъде идва тази миризма.
— Вода! — изкрещя тя, като си припомняше курса по неотложна помощ, който беше изкарала преди години. — Той има нужда от вода и да бъде покрит, за да не стига въздух до него.
От ужасните страдания на мъжа на улицата погледът й се пренасочи върху горящата кола, като се опитваше отчаяно да си спомни дали нямаше нещо да й потрябва от жабката или от багажника, не че можеше да направи кой знае какво.
— В багажника има одеяло! — каза тя. — Одеяло за пикник… можем да го увием… трябва да спрем въздуха…
Единият от полицаите се затича по улицата. Клео се загледа в гърчещата се почерняла фигура. Той се тресеше, вибрираше, като че ли го бяха включили в електрически контакт. Достраша я, че ще умре. Тя коленичи до него. Искаше да му хване ръката, да го утеши, но ръката му изглеждаше болезнено почерняла.
— Ще се оправиш — каза тя нежно. — Ще се оправиш. Идва помощ. Идва линейка! Всичко ще бъде наред.