Изповедник
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #11
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедник». Краткое содержание книги:
На крачка от бездната на непрогледния мрак, в който дебне всепроникващото зло, хората, които все още разполагат със свободата си, са безсилни да се преборят с надвисналата опасност. Ричард, разяждан от чувство за вина, че е допуснал всичко това да се случи, е принуден да носи сам непосилната тежест на грях, който не може да сподели дори с най-близките си. Дори с Калан, която е изгубил.
Заключителната част на едно забележително пътешествие в свят, където доброто и злото са във вечно противоборство. Пътешествие, което ни води из лабиринта на непримиримата и непокорна душа на Търсача на истината. Новият изгрев ще бъде посрещнат от един напълно променен свят.
Уникалният свят на един от най-силните гласове в съвременното фентъзи за пореден път ще ви спечели с драматични пътешествия, сладкодумно разказана история и емблематични герои.
Разтревожена, че са прекалено много за него, Калан не можеше да го остави сам. Сега поне разполагаше с предимството да е невидима. Можеше да се движи между мъжете, които нападаха Ричард, и да нанася удари. Очаквайки съприкосновение с Ричард, мъжете се нанизваха върху острието й, което изскачаше от нищото. Двамата избиваха гвардията поголовно.
Внезапно Ничи също се впусна в атака. Тримата имаха една-единствена цел — да си пробият път и да се измъкнат.
— Трябва да стигнем до рампата! — извика Ничи на Ричард. Той извади меча си от тялото на едного и я изгледа намръщено.
— Склонът ли? Сигурна ли си?
— Да!
Ричард не се противопостави. Рязко смени посоката, прикривайки Джилиан, докато се промъкваше през безкрайната маса от едри мъже.
Докато пронизваха и разсичаха, Калан съобрази, че трябва да стои настрани от Ричард, за да разполага той с нужното му пространство. Повечето го нападаха изотзад. Никой не виждаше Калан, затова тя дръпна Джилиан достатъчно назад от пътя на Ричард, за да не могат гвардейците да я хванат и да я използват като щит в опит да се доберат до него. Калан можеше да я закриля по-добре от Ничи. Когато един вдигна меч срещу момичето, някой го покоси отзад.
Докато онзи издъхваше, погледът на Калан попадна върху усмихнато лице с най-странните златни очи на света.
— Тук съм, за да ви помогна, красива лейди.
Дори в почти непрогледния мрак мечът на мъжа блестеше.
Той беше облечен като войник от Ордена, но не беше от тях. Джилиан се опря на Калан, когато друг посегна към нея с меч, и в този момент мъжът със златните очи се завъртя и замахна към слепоочието на нападателя. Когато блестящият меч удари, главата на гвардееца се разпръсна на малки парчета кости и мозък.
Калан замига удивено.
Ричард видя какво става и спусна към тях. Непознатият, който внезапно започна да гледа вбесено, насочи блестящия меч към Ричард.
Ричард постъпи по възможно най-странния начин — просто остана на място.
Калан бе убедена, че този път Ричард ще бъде пронизан, но острието, което само преди миг раздроби главата на един, този път направи най-озадачаващото нещо. Точно преди да прониже Ричард, то се отклони встрани, като че ли той бе защитен от някакъв невидим щит.
Мъжът, още по-разярен, пак замахна напред, но мечът пак кривна и се плъзна покрай Ричард. Непознатият изглеждаше не само изненадан, но и разтревожен. Тревогата му преля в студена ярост.
— Мой!
Калан нямаше никаква представа за какво говори. Преди да успее да се зачуди, видя как Ничи пада, хванала се за гърлото. Нова орда гвардейци атакуваха с такава скорост, че Ричард бе принуден да се обърне и да се заеме с тях. В противен случай щяха да го убият. Внезапно с пълна сила се разгоря нова битка. Мъжете се втурваха напред, надавайки бойни викове, мечовете се запремятаха. Ричард се биеше с все сила, но трябваше да отстъпи. Докато вълната мъже прииждаше, пространството между Ричард и Калан се увеличаваше.
Калан започна да напада мъжете, които се трупаха около Ричард, но непознатият я хвана за ръката и я дръпна назад.
— Трябва да тръгваме. Сега. Той може да се справи с тези мъже. Дава ни шанс да се измъкнем. Трябва да се възползваме.
— Няма да го оставя да…
Изведнъж Калан се задъха, докато болката я завладяваше с пълна сила.
Мечът падна от хватката й. Ръцете й посегнаха към гърлото и сграбчиха яката. Тя изпищя въпреки опита да не го прави. Парещата болка беше толкова остра, толкова жестока, че беше невъзможно да не извика.
Тя падна на колене също като Ничи. Сълзи от агония се стекоха от очите й.
— Хайде! — извика непознатият. — Трябва да се измъкнем… побързай!
Калан беше неспособна да помръдне. Всичко, което можеше да стори, бе да си поеме дъх през разкъсващата агония.
През замъгления си от сълзи поглед тя успя да види ужаса и яростта върху лицето на Ричард, който напразно се опитваше да стигне до нея.
В същото време още повече елитни гвардейци придойдоха, решени да унищожат нападателя, който унижи императора и постави началото на бунта. Макар мечът му да убиваше с всеки един замах и мъжете да падаха мъртви около него, още и още врагове нападаха и Ричард беше отблъснат назад.
Калан се строполи по лице върху твърдата земя. Болката се спусна надолу по гърба й, стигна до краката и те се разтърсиха в спазми. Тя нямаше никакъв контрол над мускулите си.