Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
— От какво да го лекуват?
— Не пише.
— Значи не е нещо сериозно.
— Може би е уточнено в липсващите пасажи — изгледа го многозначително Зед.
— Значи е сериозно. Ричард е в беда. Има нужда от помощ. Може би е ранен.
— От опит знам, че пророчествата обикновено не са толкова директни — поклати глава Зед с доста мрачен вид.
— Но не е изключено да е точно така.
— Точно сега най-малко имаме нужда да си измисляме допълнителни грижи. — Зед се взря в него за момент. — Освен това при пророчествата обикновено е най-трудно да се определи хронологията. Напълно е възможно всичко това вече да се е случило. Може да става въпрос за някаква треска, която Ричард е прекарал като малък, и е трябвало да намеря подходящите билки, за да го излекувам.
— Значи може вече да се е случило.
— Да, не е изключено — разпери безпомощно ръце Зед. Без липсващия текст ми се струва невъзможно да положа този параграф в контекста на живота на Ричард. Би могъл да го направи само човек с далеч по-задълбочени познания по отношение на пророчествата.
Чейс кимна, но в следващия миг отскочи рязко встрани от вратата, която се отвори и в стаята влетя Рика. Пресегна се да отсервира паниците, но видя, че не са докоснати, и се сепна.
— Какво става? Защо не си ял? — Когато Зед махна с ръка, за да и покаже, че това не е важно, тя погледна Чейс. — Да не е болен? Мислех, че досега ще си е облизал паницата. Дали не трябва да направим нещо, че да го накараме да яде.
— Ето ти страхотен пример за значението на глагола „кроя“ — обърна се Зед към Чейс. — Точно това имах предвид.
Рика се вгледа в лицето на Зед за момент, сякаш търсеше явни признаци на лудост. После пак погледна Чейс.
— Какви ги дрънка?
— Говорехме си за книги — отвърна надзирателят.
Тя насочи пламналия си поглед към Зед.
— Добре, а сега ме чуй внимателно — след всичките главоболия, дето си ги създадох да ти готвя и тъй нататък, възнамерявам да те накарам да седнеш и да си изядеш манджата. Ако не — веднага я хвърлям на боклука да я изгризат червеите. А после като огладнееш и дойдеш да ми скимтиш, никой няма да ти е виновен. Няма да получиш и капка съчувствие от моя страна.
— Моля? Какво каза? — примигна насреща и Зед.
— Казах, че ако не ядеш, ще хвърля яхнията на червеите…
— Ами да! — щракна с пръсти Зед. — Точно така! — Протегна ръце към нея. — Рика, ти си гениална! Дай да те прегърна.
— Предпочитам да бъда по-далечен обект на обожанието ти — дръпна се тя.
Зед изобщо не я слушаше. Потри ръце и се напрегна да си спомни къде точно бе срещнал тази информация. Сигурно е било преди векове. Но кога точно? Къде?
— Какво има? — попита Чейс. — Да не успя да разплетеш загадката?
Зед беше изкривил устни от напрежение.
— Помня, че някъде мярнах нещо подобно. Попадна ми екзегезис на въпроса.
— Екзе… Моля?
— Означава „обяснение“. Тоест анализ.
— А, ясно, значи някакво… нещо от книгите.
— Да, точно така — кимна Зед. — Само трябва да се сетя къде беше… Къде може да съм срещнал този пасаж. Ставаше въпрос точно за червеите.
Чейс хвърли кос поглед на Рика, после се почеса по главата. В кестенявата му коса се бяха прокраднали сребристи нишки.
— За червеите ли?
Зед продължи да търка ръцете си, съсредоточен върху внезапното си прозрение. Беше сигурен, че е срещал подобен пасаж. Но колкото и неистови усилия да полагаше да издърпа смътните си спомени към по-светлите кътчета на съзнанието си, не успяваше да ги достигне.
— Какви ги говориш, Зед? — попита Рика. — Какви червеи?
— Моля? О, да, точно така. Червеи. Профетически червеи. Беше един вид проверка, струва ми се, да се види дали подобно нещо би могло да прояде пророчеството, Чейс и Рика го изгледаха с недоумение, явно го смятаха за побъркан, но не казаха нищо.
Зед започна да снове между писалището и ъгловата библиотека. Блъсна с крак тежкия дъбов стол и продължи да кръстосва напред-назад, дълбоко замислен. Прехвърли в главата си няколко места, където евентуално би могла да се намира книга, съдържаща такава препратка. Цялата Кула бе пълна с библиотеки, в които се съхраняваха хиляди книги. Зед бе посещавал още незнайно колко библиотеки из други краища на света. Дворецът на Изповедниците в Ейдиндрил разполагаше с огромни архиви. Пак в Ейдиндрил, на Кралската улица, имаше няколко двореца, които също имаха богати библиотеки. В повечето от градовете, които бе посещавал Зед, неизменно имаше книгохранилища. При толкова много книги как да помни къде е видял една, която е разгръщал веднъж, може би в младежките си години?