Пътят към Омаха

След това в лимузината Мак се обърна към хората на Броукмайкъл в задната част на колата:

— Джентълмени — започна той, — тъй като връзката между вас и хората от киното, с които ще се срещате, ще бъда аз, вашият командир и мой приятел Броуки предложи вие да ми представите пълно описание на приключенията си. Това ще ми бъде от полза при предстоящите разговори с тези големи продуценти… И не се притеснявайте от присъстващия тук господин Лафърти — артилерийски сержант Лафърти. Ние с него сме другари от войната.

— Сега вече мога да умра съвсем спокойно и душата ми ще е благословена! — промърмори си тихичко Пади.

— Какво беше това, Арти?

— Нищо, генерале. Ще ви откарам със скоростта на светкавица.

Докато огромният автомобил се носеше с пълна скорост, Ястреба изслуша вълнуващата история на групата, наречена „Самоубийствената шесторка“. Разказът продължи цели четири часа, като членовете на шесторката често се прекъсваха един друг. В момента, когато стигнаха до булевард „Брукнър“, Ястреба вдигна лявата си ръка и изключи касетофона. — Това е напълно достатъчно, джентълмени — каза той, като в ушите му все още звучаха виковете и мелодраматичните реплики от задните седалки. — Сега разполагам с цялостната картина и ние двамата, аз и вашият командир, ви благодарим.

— Небеса — извика сър Лари — Току-що си спомних! Дрехите ни, багажът, който вашите адютанти взеха от хотела вместо нас миналата нощ, всичко е страхотно измачкано. Едва ли ще е много прилично да се разхождаме из „Уолдорф“, като излезли от възглавница.

— Добре, че ми казахте — това беше проблем, с който Хоукинс не се беше съобразил и той нямаше нищо общо с облеклото. Последното нещо, което му беше необходимо е дръзки актьори-командоси да се разхождат като на парад из фоайето на хотела! Особено в ролята на шестима въодушевени изпълнители, които вярват, че са на прага на големия успех. — Знаете ли какво ще направим? — продължи Ястреба — в минутата, в която влезем в стаите, ще изпратим всичко в хотелската пералня.

— Колко време ще отнеме? — попита Херцогът.

— Ами, всъщност това няма голямо значение — отвърна Мак, — поне не за тази вечер, а може би и за утрешния ден.

— Какво? — каза Марлон.

— Хей, я стига! — добави Силвестър.

— Не съм виждал Уест Фортис от години! — прекъсна ги Дъстин.

— Съжалявам, джентълмени — намеси се Ястреба, — боя се, че не съм бил достатъчно ясен по отношение на този бивак. Просто съм си помислил, че се разбира от само себе си.