Скитникът евреин

— Мъжът ми не е тук…

— Е?

— Не мога да извърша това, без да се посъветвам с него.

— Не само, че не бива да се съветваш с него, но трябва да извършиш всичко докато го няма.

— Защо да не го изчакам?

— По две причини — поде гласът строго. — Най-напред, защото в своята упорита безбожност той ще иска да се противопостави на твоето мъдро и благочестиво решение. Освен това, момичетата ще прекратят всякакви отношения с мъжа ти и той не трябва да знае къде се намират.

— Но, отче — каза Франциска с недоумение, — тези деца са поверени на мъжа ми и ако аз се разпоредя с тях, без да се посъветвам с него, ще рече, че…

Гласът прекъсна Франциска:

— Можеш ли сама да просветлиш тези момичета в дома си или не можеш?

— Не, отче, не мога.

— Изложени ли са на опасността да потънат завинаги в греха, оставайки у вас, или не?

— Да, отче свети.

— Замествайки родителите им, отговорна ли си за смъртните им прегрешения, или не?

— Да, отче, отговорна съм пред Бога.

— В името на вечното им спасение ли те карам да ги отведеш в манастир още днес, или не?

— В името на вечното им спасение, отче свети.

— Щом е така, избирай…

— Моля те, отче, кажи ми имам ли право да се разпореждам с тях, без да се посъветвам с мъжа си?

— Право ли? Това е не само право, но и твой свещен дълг. Не би ли спасила от пожар тези нещастници, ако мъжът ти беше забранил, или ако го нямаше? А сега ти ще ги спасиш не просто от огъня, който унищожава само тялото, а от пламъците, в които во веки ще гори душата.

— Моля те, прости ми, отче свети, че настоявам — каза клетата жена, чиито терзания всеки миг се усилваха, — просветли ме в съмненията ми… Мога ли да постъпя така, след като съм се заклела да слушам мъжа си?

— Да го слушаш за доброто, но не и за злото. Никога! Ти сама казваш, че заради него спасението на тези сирачета ще се забави, а дори може да стане невъзможно.

— Но, отче свети — каза Франциска разтреперана, — когато мъжът ми се върне и попита къде са децата, аз трябва ли да го излъжа.

— Мълчанието не е лъжа. Ще му кажеш, че не можеш да отговориш на въпроса му.

— Мъжът ми е много добър човек, но от такъв отговор може да се ядоса. Той е бил войник и гневът му ще бъде страшен, отче свети — рече Франциска и настръхна при тази мисъл.

— Дори свиреп да бъде гневът му, пак ще трябва да го изтърпиш и да се радваш, че понасяш всичко това заради едно свято дело! — извика гласът с негодувание. — Нима си мислиш, че е лесно да бъде спасен човек на този свят? Грешникът, който иска искрено да служи на Бога, не трябва да мисли за камъните и тръните, в които може да се препъне и убоде.

— Прости ми, отче свети, прости ми — каза Франциска покорно. — Позволи ми само още един въпрос, само един. Ако не си ти, кой друг ще ме ръководи…