Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
— Да, наистина си чаровник. Ясно ми е как караш хората да ти угаждат. Но тук няма да успееш, Гавин. Чакам.
— Какво ще кажеш за равностойна размяна? — предложи той. — Аз дори не знам защо ме мразиш.
Разбира се, това беше лъжа.
— За тебе всичко е състезание, а? — Думите ѝ прозвучаха почти тъжно и Гавин потръпна от предчувствието, че това е лошо, дори твърде лошо за него. — Всичко опира до борба на воля, а Гавин Гайл е самото въплъщение на волята, нали? Това ли си мислиш? Така ли виждаш света? Дори съсипан, затворен в клетка, ти си представяш, че ако се държиш, все едно тези решетки не означават нищо, те наистина са нищо. Може и да е било вярно някога. Ти вече не си Призмата, Гайл. Ти си празна черупка. Нищо повече от доскорошен роб на галера. Обикновен човек, който очаква да отстъпя. Знаеш ли в какво се състои слабостта ти, бивш повелителю?
— Жените — отвърна той. — Особено привлекателните жени. Жена, която знае не само да носи бална рокля, а да изглежда родена за нея, се среща по-рядко от адски камък. Да, също силни, здрави жени. И жени с пищен бюст. Или пък стройни жени. Да не забравяме и умните жени. Ценността на порочния ум в спалнята не е за пренебрегване.
— Опри дланите си в решетката — заповяда Ейрени.
Гавин се подчини.
— Разпери пръсти.
И това не вещаеше нищо добро. Но тя стоеше на такова разстояние от решетката, че Гавин можеше да отскочи, преди да му е направила нещо. Той разпери пръсти.
— Избери число между едно и десет.
Посоката на разговора изобщо не му допадаше.
— Едно — каза той, сякаш не можеше да има друг избор за него.
Тя посочи кутрето на лявата му ръка и се усмихна неприятно.
— Сега ще те поставя пред избор, който според мен ще ти разкрие твоята истинска слабост.
— Признавам, че ми е трудно, когато трябва да броя до повече от десет и пръстите на краката ми са скрити в ботушите.
— Ето го избора, Гавин Гайл.
Оролам да се смили над него — тя изрече името му толкова пъти, че вече го подлудяваше. Все едно знаеше.
— Какво предпочиташ — да татуираме думата „глупак“ на челото ти с най-големите букви, които ще се поберат, или да загубиш кутрето си? Ти избираш — натърти тя и скръсти ръце на гърдите си.
— Твърде зле измислено. Изпитанието изобщо няма да покаже това, което очакваш — възрази Гавин.
— Още една дума освен „пръст“ или „татуировка“ и ще ти се случат и двете неща — предупреди го Ейрени.
Ако Гавин избереше да се лиши от кутрето си, тя щеше да му каже, че е суетен. Щеше да изтъкне суетността като негова слабост. Но коя армия в света би тръгнала след човек с изписана на челото му думата „глупак“? Загубата на способността да притегля беше предостатъчна пречка. А постоянното унижение би го направило напълно негоден за водач. Как да скрие такъв надпис на лицето си?
Изви глава към коридора, където двама слуги стояха зад отворена врата и чакаха знак от лейди Маларгос. Вдиша дълбоко и бавно. Болеше ужасно заради спуканите ребра. Значи ей сега щеше да стане десеторно по-мъчително.
— Името ми е Гавин Гайл! — изрева той с все сила към слугите, към отворената врата. — Моят баща ще даде цяло съкровище на този, който му съобщи, че съм тук! Моят баща е Андрос Гайл! А който помага в тази гавра, ще си плати прескъпо!
Щом се разкрещя, слугите се смръзнаха от паника. Не забелязаха веднага жестовете на Ейрени Маларгос, с които им заповядваше да затворят вратата. Почти всичко извикано се чу и отвъд вратата, преди те да я затръшнат.
А Гавин се свлече на пода, от очите му бликаха сълзи. Опитваше се да вдиша на плитки пресекулки. Май имаше не само спукани ребра. Май имаше и счупени.
— Какво беше това, в ада да пропаднеш дано? — троснато изсумтя Ейрени.
— Ами показах ти пръст, а ти си решавай дали беше среден, или кутре.
47.
Тея не можеше да откъсне поглед от окървавените си ръце.
— Не беше редно…
— А? — сепна се Кип.
— Каквото направихме. Не беше редно — каза тя. Вдигна поглед към него и почувства как срамът я затрупа като пряспа. — Аз убих човек.
Сборният им пункт дори не беше къща, а кокошарник, пристроен до работилницата на бъчвар. Никой от групата не знаеше как Черната гвардия се е сдобила с това място, но сега беше отделено с по-здрава стена от работилницата, а до ниската врата отпред бяха подпрени няколко сечива, за да прилича на барачка за инструменти. Пръстеният под бе издълбан надолу и помещението беше много по-просторно, отколкото изглеждаше възможно отвън. Половин дузина нарове по три един над друг бяха долепени до едната стена. Имаше печка, чийто кюнец беше досетливо вкаран в комина на работилницата. Остатъкът от пространството беше почти изцяло запълнен с храна, оръжия и дрехи.