Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-60-2
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
В Асизи е взривен автобусът, в който пътува ватиканският свещеник Даниъл Адисън.
В Лос Анджелис Хари Адисън, адвокат на холивудските звезди, получава известие за смъртта на брат си.
В частна италианска клиника сестра Елена Возо се грижи за тайнствен пациент.
В Китай десетки хиляди умират от неизвестна отрова.
Един безумен план цели да промени световния ред.
От Ларго ди Порта Каваледжери завиха към Пиаца дел Сан Уфицио, на един хвърлей камък от южната колонада и входа на площад Свети Петър. Роскани инстинктивно се озърна към огледалото. На двайсет-трийсет метра зад тях едва пъплеше зелен форд. Отпред седяха двама. Онзи отдясно усети погледа му и бързо наведе глава. После Роскани видя как Елена насочва количката наляво, към колонадата. Отново се озърна към огледалото. Фордът продължаваше да пълзи подир него. После изведнъж зави надясно, ускори и изчезна.
141
Итън отмина стремглаво няколко пресечки, после бързо зави наляво, още веднъж наляво и излезе на Виа дела Кончилиационе. Стрелна се покрай един туристически автобус, свърна остро в дясното платно и закова форда на спирката за таксита точно срещу площад Свети Петър.
След миг двамата с Адриана изскочиха от колата и без да слушат гневните крясъци на някакъв таксиметров шофьор, хукнаха през оживената улица към площада. Отчаяно се врязаха в тълпата от туристи, търсейки жената с количката. Ненадейно ги стресна автомобилен клаксон. Откъм площада насреща им се задаваше микробус. Върху предницата му бе изписано Musei Vaticani — Ватикански музей. Под надписа имаше син кръг с бяла количка — международният символ на инвалидите. Двамата бързо се отдръпнаха настрани. За част от секундата Адриана зърна отец Даниъл на предната седалка до прозореца. После микробусът изскочи на улицата и отмина мястото, където бяха оставили форда.
На петдесет метра от тях Хари пресичаше площада заедно с тълпите, устремени към базиликата. Беше накривил черната барета като същински разбойник. Носеше под колана си пистолета на Скала, а за всеки случай бе взел и документите, които го представяха като отец Джонатан Роу от Джорджтаунския университет. Под свещеническите дрехи беше облечен с дочен панталон и работна риза.
Хари стигна до стълбището, изкачи се сред навалицата и спря. Отпред вече се бяха струпали неколкостотин души, чакащи да отворят портата на базиликата. Часът бе осем и петдесет и пет. Портата се отваряше в девет. Точно два часа, преди да дойде локомотивът. Хари приведе глава, дълбоко си пое дъх и зачака. Молеше се само за едно — някой да не го разпознае.
142
Херкулес клечеше в бойниците на древната крепостна стена, увенчаваща кулата „Сан Джовани“. Беше от обратната страна на площадката, пет-шест метра под островърхия керемиден покрив.
Трябваха му почти три часа, за да се изкатери дотук педя по педя, под прикритието на утринните сенки. Когато най-сетне достигна върха и пролази към скривалището си, беше жаден и грохнал от умора, но се намираше на точното място, в точното време.
Долу виждаше двама от хората на Фарел да се спотайват в храстите край входа на кулата. Други двама чакаха зад живия плет отвъд алеята. Вратата точно под него изглеждаше неохранявана. Херкулес нямаше представа още колко от мъжете в черно дебнат в кулата. Един, двама, двайсет, нито един? Ясно бе само онова, което предсказа Дани — онези ще се крият отстрани като паяци, чакащи плячката слепешком да връхлети право в тяхната мрежа.
Дани! Херкулес се ухили. Харесваше му да нарича свещеника по име като мистър Хари. Така се чувстваше част от семейството, в което би желал да живее. И смяташе, че поне засега, поне днес, наистина е така. Това бе важно за него. Уродливо джудже, изоставено от родителите си почти веднага след раждането, той беше винаги сам, приемаше живота такъв, какъвто бе и отказваше да се признае за негова жертва. Ала ето че изведнъж закопня за човешка близост. Това го изненада, защото никога не бе подозирал каква болка носи копнежът. И разбра едно: независимо от външността си той бе много по-близък с другите хора, отколкото предполагаше. Хари и Дани го бяха взели със себе си заради онова, което само той можеше да извърши, и така за пръв път в неговия живот му дадоха цел и достойнство. Повериха му своя живот, живота на Елена и дори на истински кардинал. Каквото и да се случеше, той нямаше да ги подведе за нищо на света.
Херкулес примижа срещу слънцето и огледа тесния път, по който щяха да тръгнат към гарата. Точно отсреща, зад храстите, където се криеха двамата с черни костюми, беше площадката за кацане на папския хеликоптер. В обратната посока отвъд дърветата се издигаше другата кула — Радио Ватикана. Той погледна часовника си.
9:07