Пъклена кръв

Сега си имаха свой собствен живот.

„Заедно“.

Джордан въздъхна дълбоко и седна до нея.

-      Големи промени ни очакват. Ще работим в джунглата - ти ще изкопаваш артефакти, а аз ще надяна очила и ще уча за съдебномедицински антрополог. Никакви битки, никакви чудовища. Мислиш ли, че ще си щастлива така?

-      Повече от щастлива. Възторжена.

Благодарение на връзки във Ватикана Ерин си беше уредила разкопки в Южна Америка, където щеше да се бори да отвоюва история от джунглата, да разкрие тайните ѝ и да я запази за бъдещите поколения. Работата щеше да е трудна, но нямаше да има нищо общо със светци и ангели. Животът ѝ вече си беше само неин - и можеше да го сподели със съпруга си.

Джордан беше уволнен с почести от армията и бе кандидатствал по програма да изучава съдебномедицинска антропология заедно с нея. Беше готов да разследва древни престъпления вместо съвременни. Искаше да дойде, след като кръвта отдавна е изчезнала, когато загадките са интелектуални, а не емоционални.

Подобен живот им предлагаше бъдеще заедно.

И не само за двамата.

Джордан целуна дланта ѝ и устните му се задържаха там, предизвиквайки топли тръпки нагоре по ръката ѝ. Тя зарови пръсти в русата му коса и придърпа устните му към своите. Искаше да го целуне, да го вкуси, да се изгуби в него. Ръцете му се плъзнаха по гърба ѝ и се спряха върху скритите от коприната бедра. Едната му длан се премести върху корема ѝ.

Тя се загледа надолу, като се чудеше дали вече не е започнало да ѝ личи.

-      Мислиш ли, че майка ти знае? - попита Ерин.

-      Откъде би могла? Самите ние разбрахме едва като се върнахме в Щатите. Засега тази тайна си е само наша. - Той нежно погали корема ѝ. - Но си мисля, че майка ми ще се досети след около седем месеца. Особено щом са близнаци.

Ерин постави ръка до неговата върху корема си.

„Близнаци... момче и момиче“.

Отпусна се в обятията му и си представи малко русо момче със сините очи на Джордан и същата луда глава... и момиче с кехлибарени очи, което жадно прочита всичко, до което може да се добере.

-      Мислех си - рече Джордан. - Какво ще кажеш да кръстим момичето София?

Ерин му се усмихна и го целуна.

-      Идеално.

Отново се намести щастливо в обятията му, но въпреки това тревогите си оставаха.

След завръщането в Щатите си беше направила всевъзможни изследвания. Всичко се оказа нормално. Беше заченала, когато Джордан бе имал ангелска кръв във вените, и това събуждаше опасения какво може да е предал на бебетата.

„Или какво може да съм предала аз?“

Бременна, тя бе умряла за кратко и бе имала кръвта на стригой.

Джордан усети страховете ѝ и отново я целуна.