Птиците свиват гнезда
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Величка Павлова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птиците свиват гнезда». Краткое содержание книги:
— Майка ви е права — съгласи се тихо Обърта.
Хайръм се засмя, като поклати глава в знак на несъгласие.
— Не съм съгласен с теб и с майката на Джонатън, скъпа. Аз не се срамувам от факта, че пристигнах тук като осъден, но постъпих точно както и бащата на Джонатън.
Отговорът на жена му се изрази единствено в тиха усмивка, която обаче даваше да се разбере, че мнението й си остава непроменено. След вечеря момчетата и малката сестричка се погрижиха за съдовете, а Джонатън и възрастните отидоха в дневната. Като не искаше да прекалява с любезната покана, след час той се сбогува и благодари на семейство Бакстър за тяхното гостоприемство.
Катрин го изпрати по пътеката, като вървеше с него под лунната светлина.
— Вечерта беше много приятна — каза й той, когато спряха до портата. — Вечер, която аз няма да забравя никога.
— За мен също беше приятна, Джонатън, а майка ми и баща ми явно също прекараха добре. Майка ми ми каза, че си добре дошъл и утре вечер за вечеря, ако желаеш.
— С най-голямо удоволствие, но не искам да се натрапвам.
— Това няма да е натрапване. Надявам се братовчедките ти да не са ти осигурили срещи, които ти да предпочетеш като по-забавни.
— Нищо не може да се сравни с удоволствието, което изпитвам в твоята компания, Катрин. Бих могъл да кажа и нещо повече, но мисля, че все още не бива.
Лунната светлина блестеше върху прекрасното й лице и се отразяваше по блестящата й черна коса. Тя мълчаливо му се усмихна и тръгна обратно по пътеката. Джонатън затвори портата и тръгна през града към дома на Хамънд, като стъпваше леко, изпълнен от радостно чувство.
Четири дни по-късно, след като бе прекарал всяка една вечер с Катрин и семейството й, Джонатън бе абсолютно сигурен, че я обича и никога няма да бъде щастлив, ако тя не му стане съпруга. Нещата изглеждаха благоприятни, тъй като очевидно Катрин бе силно привлечена от него, а родителите й го харесваха. Той обаче предполагаше, че ако се оженят, те ще искат да се установят в Сидней или някъде наблизо. Ако я помолеше да живее с него в Пустошта, навярно щеше да предизвика неблагоприятна реакция от нейна страна, от родителите й или пък от всички заедно.
Времето също се оказваше проблем, тъй като той беше планирал да прекара не повече от седмица в Сидней. Времето се беше изнизало, докато той посещаваше Диердри всеки ден в училището. От време на време виждаше за малко Мортън и се занимаваше с проблемите на фермата. Щом свършеше работата си по тях, което навярно щеше да отнеме още четири-пет дни най-много, родителите му очакваха той да се върне с провизиите, необходими за фермата. Дори и ако Катрин се съгласеше да му стане жена и да тръгне с него, имаше прекалено малко време за сватбата.
След като прекара поредната вечер със семейство Бакстър, Джонатън обсъждаше с Катрин плановете си за следващия ден, докато двамата вървяха към портата. Следващия ден беше събота и нямаше учебни занятия. Джонатън желаеше да има време да разговаря насаме с Катрин и предложи да се разходят до Парамата и обратно.
— Мога да взема карета от конюшнята, където държим конете си — добави той. — Ще бъде приятен излет.
— Да, наистина не е лошо. Да приготвя ли обяд?
— Не, ще намерим място, където да напаля огън и ще приготвя ядене като овчарите. Това ще бъде нещо ново за теб, нали?
— Наистина — съгласи се тя, като се смееше. — Много добре, Джонатън.
— Ще взема разрешение от училището на Диердри, за да вечеряме с нея у вуйчо ми в неделя вечерта. Съгласна ли си да дойдеш на вечерята и ти? Леля ми и вуйчо ми ще се радват да се запознаят с теб, както и Диердри.
— С удоволствие, Джонатън. Аз също бих искала да се запозная с тях.
Когато спряха пред портата, тя стоеше приканващо близо до него. Щом той я прегърна и се наведе да я целуне, силното привличане между двамата премина в страстна прегръдка. Тя се притисна към него за миг, сетне се отдръпна и тръгна към къщата. Той продължаваше да чувства сладкия вкус на устните й и когато излезе от портата, се понесе по улицата, изпълнен с радостна еуфория. Той обаче се питаше дали на следващия ден, когато я помоли да прекара остатъка от живота си в Тибубура, като негова съпруга, тя щеше да се съгласи да се омъжи за него само ако останат в Сидней.