Юлиан [bg]

Когато Орибазий завършваше доклада си, аз вече виех от отвращение. Винаги му доставя удоволствие да ми предава разни възмутителни случки, докато побеснея от яд, като нарочно прибавя все нови и нови подробности само за да наблюдава как туптят вените по челото ми. И след като види, че съм разярен до умопомрачение, той премерва пулса ми и ме предупреждава, че ако не внимавам, някой ден ще получа удар. Наистина някой ден ще умра от удар.

Исках незабавно да разчистя казармите. Но той бе на мнение това да стане постепенно.

— Освен това много по-лоши неща стават в двореца.

— По-лоши? — Вдигнах очи към Хелиос. — Не очаквам от войниците да бъдат философи. Зная, че крадат. Но да спят на пухени дюшеци, да пеят любовни песни…

— Не говоря за войниците. Евнусите. — Но той не каза нищо повече и посочи секретарите. Въпреки че са се заклели да пазят в тайна каквото чуят, човек винаги трябва да внимава какво казва пред свидетели.

— После — прошепна Орибазий.

Изведнъж отдолу се дочу шумна глъчка. Началникът на протокола влезе задъхан.

— Господарю, египетските пратеници най-смирено молят да ги приемеш.

В този момент глъчката избухна с такава сила, сякаш започваше бунт.

— Това обичайно ли е?

— Не, господарю, но египтяните…

— … са винаги шумни.

— Да, господарю.

— И преторианският префект не може да се справи с тях, нали?

— Точно така, господарю. Той им каза, че не може да ги приемеш и… Чу се трясък от строшени грънци, последван от остри писъци.

— Винаги ли са такива египтяните?

— Често, господарю.

Заинтригуван, последвах началника на протокола в залата на долния етаж, където преторианският префект приемаше посетители. Тъкмо щях да вляза в нея, когато десетина прислужници изскочиха изневиделица и ме заобиколиха. Един ми оправи косата, друг — брадата, трети — гънките на мантията и най-после поставиха на главата ми императорска диадема. Тогава началникът на протокола и значително нарасналата ми свита отвориха вратата. Чувствувайки се като Констанций, влязох в залата.

Ако рече да обобщава (а кой не е склонен към обобщения?), човек би казал, че едва ли има по-досадни поданици в империята от египтяните. Не току-така са си спечелили лоша слава. Особено обичат да се съдят. Има семейства, които водят едно дело в продължение на цял век само заради удоволствието да тормозят някого. Тези пратеници тръгнали за Антиохия, за да се явят пред Констанций, но когато пристигнали, той бил вече заминал оттам. Преследвали го до Мопсукрене, където смъртта се смилила над него и го избавила от египетската делегация. След това, като научили, че скоро в Константинопол ще има нов император, дошли направо при мен. От какво се тъжат? Хиляди оплаквания срещу римската администрация в Египет.